5. НЕ УСПЯВАЙ

Тази забрана цели да предотврати успеха. В някои семейства успехът се преживява като опасен, особено ако някой е бил наказван за него или не е могъл да се справи с последствията му. Понякога идва от ревностни родители. Детето е поставено пред нереалистични изисквания, които намаляват шансовете му за успех. В зряла възраст това води до страх от постижения и липса на увереност. Човек може да вярва, че заслужава провал, и да няма амбиции или дългосрочни цели.

6. НЕ ПРАВИ НИЩО

Послания като „не тичай“, „не се катери“, „не се цапай“ са типични. Родителите правят всичко вместо детето или го учат на пасивност. Те са прекалено тревожни за безопасността му. Понякога тази забрана идва от родител, който се чувства застрашен от способностите на детето или от възможностите, които то има. Такива родители се страхуват от несигурността и рисковете, които крие проактивността, и предават това на детето. В зряла възраст човек започва неща, но не ги довършва. Има трудности при вземане на решения и усещане, че усилията му ще бъдат блокирани.

7. НЕ ЧУВСТВАЙ

В някои семейства емоциите не се изразяват. Родителите се смущават, ядосват или притесняват, когато детето показва чувства. Те се опитват да го разсейват от емоциите или да ги отричат. Често се използват изрази като „момчетата не плачат“ или „добрите момичета не се ядосват“. Понякога една емоция се използва вместо друга. Например гняв прикрива тъга. В зряла възраст това води до трудност да се разпознават и изразяват чувства и до емоционална недостъпност, тревожност.

8. НЕ МИСЛИ

Когато детето започне да задава въпроси, родителите може да се дразнят и да го обезкуражават. Те не харесват, когато детето има различно мнение. Реагират раздразнено на въпроси или отказват да обясняват. Родителят не насърчава детето да има собствено мнение и не поощрява хрумките и разсъжденията му. Така то израства с ограничени стратегии за справяне, липсват умения за критично мислене и чувства, че другите винаги знаят по-добре. 

9. НЕ ПРИНАДЛЕЖИШ

В този случай родителите ограничават социалните контакти на детето. Семейството може да има тайни и да избягва външни хора. Родителите критикуват приятелите на детето или групите, към които принадлежи. Честите премествания също могат да пречат на чувството за принадлежност. Това създава усещане, че човек не се вписва, и води до недоверие към другите.