Ако трябва да посочиш три произведения, които всеки млад човек трябва да види на живо – кои биха били те?

Доста труден въпрос, признавам си. Не вярвам, че има универсален отговор – по-скоро е много личен избор. За мен би бил един много странен микс от някое произведение на: 

Франсис Бейкън – защото те изважда от зоната на комфорт и ти показва, че изкуството не е задължително да бъде красиво, за да бъде истинско.

Владимир Димитров-Майстора – защото при него виждаш нещо много важно: че можеш да откриеш напълно свой, разпознаваем стил, без да търсиш далеч – в корените си, в познатото, в онова, което на пръв поглед изглежда обикновено. И точно там да създадеш нещо изключително.

И Фрида Кало – защото тя превръща личната си история в изкуство. При нея няма дистанция между живота и изкуството.

Тя е искрена до болка и това за мен е разликата между доброто и великото изкуство. 

Заедно със съпруга ти, рапъра Боро Първи, сте една от най-интересните артистични двойки у нас. Критикувате ли се творчески, или се подкрепяте безусловно?

Благодаря! В обета си на сватбата ни бях казала, че той, наред с много други неща, е и най-верният ми съветник – и това наистина е така. По принцип се подкрепяме безусловно, но това никога не е за сметка на честността. Напротив – може би точно защото си имаме доверие, не се притесняваме да си даваме градивна критика. Неща – фундаментални за едно добро партньорство. 

Наскоро станахте родители. Променя ли майчинството начина, по който гледаш на изкуството?

Мисля, че майчинството до голяма степен те прави по-чувствителен, по-емпатичен и дори по-решителен – и го усещам във всичко, не само в изкуството.Но конкретно там ми помогна да стана по-категорична – както в това какво харесвам, така и в това какво не. И може би най-вече да развия нова чувствителност към женските образи.

Как изглежда твоята мечта за културна България след 20 години?

Представям си България като държава, която вижда културата си не само като наследство, а като сила с потенциал извън собствените ѝ граници. Мечтая си повече български артисти да са разпознаваеми на международната сцена като естествен резултат от стратегическа политика и подкрепа. И също толкова важно – културата да присъства в ежедневието ни по естествен начин, като част от ритъма на живота.