В кой момент осъзна, че проектът вече е нещо повече от личен блог?

Още през първата година започнах да получавам позитивни съобщения от хора. Пишеха ми, че са се престрашили да влязат в галерия или че страницата им помага в подготовката за кандидатстудентски изпити. Това бяха изключително важни сигнали, че съдържанието стига до някого по реален начин. С времето дойде и одобрението от хора, които работят в сферата на изкуството. За мен имаше особена тежест, защото показваше, че балансът между достъпност и качество се усеща. Поглеждайки назад сега, осъзнавам, че почти всичко, което ми се е случило в професионален план, по един или друг начин тръгва от За Изкуството. Това беше портфолиото ми за първата ми работа в маркетинг агенция, поводът да бъда поканена като съавтор на книгата „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, която се превърна в бестселър, както и началото на работата ми с различни галерии, включително с Националната галерия. Днес работя и в аукционна къща, където ежедневно се срещам с произведения на автори като Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора и Генко Генков. С две думи – сбъдната мечта за мен. 

Ти успя да направиш художници като Владимир Димитров-Майстора и Иван Мърквичка „трендинг“ в Instagram. Как се случва това?

Бекграундът ми в журналистиката и маркетинга ми помага да намирам правилния ъгъл – да разказвам историите на тези художници по начин, който е едновременно ангажиращ и достъпен, без да се губи същността им. Опитвам се да махна усещането за дистанция, която често идва с прекалено много фактология или академичен език – и вместо това да изведа човешката страна: историите, детайлите, които карат хората да се вълнуват. В същото време за мен е много важно да съм честна за границите на това, което правя. Винаги казвам, че За Изкуството е по-скоро начална точка – първа среща. Ако някой иска да задълбочи знанията си, тогава вече идват книгите, архивите, доказаните източници. Затова и често препоръчвам литературата, която използвам. 

Много хора казват, че младите поколения губят интерес към културата... Мислиш ли, че е така, или те просто имат различен начин да я преживяват?

Познавам хора, с които една чаша кафе лесно се превръща в двучасов разговор за изкуство и литература. Но познавам и такива, за които късметчето от кафето е единственото „четиво“ за месеца. Трудно е да сложим всички под общ знаменател. По-скоро ми се струва, че начинът, по който младите хора се свързват с културата, се променя. Той е по-фрагментиран, по-бърз, понякога по-повърхностен – но не непременно по-малко искрен.

Като човек, който разбира и от маркетинг, и от култура – какво е първото нещо, което трябва да направи един музей или галерия, ако иска да говори на новите поколения?

Да не говорят на публиката само от позиция на авторитет, но и от позиция на диалог. Ако трябва да го кажа съвсем просто: трябва да започнат да „срещат хората там, където вече са“. В момента това са социалните мрежи, кратките формати. Над 60% от Gen Z използват платформи като TikTok като търсачка, което напълно променя начина, по който откриват културно съдържание. И понеже съм си патила и преди от такива изказвания, пояснявам, че това не означава да „опростиш“ изкуството. А да разчупиш начина, по който го поднасяш.