Шумни ли са сънищата ти? 

Книга мога да напиша за тях. Особено когато уча нов материал, всички пасажи минават нощем през главата ми. Но точно тогава музиката влиза в клетките ми. 

Къде е твоята тишина? 

Аз живия на прекрасно място на около час от Залц-бург, край огромно езеро. Наоколо са само планини. Много композитори са имали къщи тук, за да пишат на спокойствие. Като се прибера от концертно турне, най-бързо ме освежава и ми дава енергия това да се разходя из планините. 

Вятърът добър перкусионист ли е? 

Най-добрият, само дето не е постоянен. Създава звуци, които галят ушите – цар на звуците е. Чувам полиритмики навсякъде – и сред природата, и в града. Като мина покрай някой строеж (Виви пресъздава с виртуозно скат изпълнение ритъма на звуковото надбягване на строителните инструменти). Също като ходим с приятеля ми – заради различната дължина на краката и еднаквото темпо, за едно и също време единият прави четири стъпки, другият – пет. И се получава тази полиритмика (отново прави виртуозен скат и двете с Виви се смеем като деца). 

Току-що ми показа как звучи съвместният ви път с Лукас. Става дума за бразилския китарист Лукас Кампара Диниз, с когото заедно ще свирите и по време на „Варненско лято“. Как се запознахте? Любов от пръв поглед ли беше? 

Учехме музика в консерваторията в Мюнхен. Свирехме заедно. На сцената се срещнахме. За мен любовта е процес – да опознаеш някого, да се довериш. Но с Лукас всичко се случи от първия поглед – моментално привличане.