Наследството на Леда

Роли, големи и малки, стари ленти, съхранили гласа и лицето ѝ, красивото ѝ остаряване пред публиката, защото Леда не се страхуваше от годините и бръчките, а от предателствата. За нея създадохме „Леда и думите“ с подкрепата на Община Пловдив. Спектакъл от спомени, стихове и филм, за да пътуваме из България, така както Леда Тасева обикаляше сцените. Защото истинските артисти никога не си тръгват. Те просто сменят измеренията, оставяйки ни аромата на фин тютюн, уханието на изискан парфюм, усещането за мек вълнен пуловер и ехото от един глас, който знаеше как да ни спечели.

Както самата тя беше написала: 

„След мен няма да остане паметник от камък. След мен ще остане едно усещане. За тишина. За красота. За смисъл.“

Ето го усещането, разказано тихо и много лично, от писателката Кева Апостолова. Тя ни подари тези безценни спомени за Леда Тасева:

Ще ви поговоря малко за Леда Тасева: за голямата актриса, любовната жена, нежната майка, великолепната поетеса и щедрия човек, защото за мен тя беше всичко това!

Имах щастието Леда Тасева да играе главната роля в моята дебютна пиеса „Багажът“ в Театър „София“ с режисьор Васил Луканов. Тя беше в първия състав и си партнираше с Гергана Кофарджиева и Илия Раев. Често присъствах на репетициите. Преди това бях правила с нея интервю, в което споделяше, че репетира лошо, но на премиерата и по-нататък всичко ставало както трябва. Ето че ми се предостави възможност да „проверя“ права ли е. Не, не беше права, никак лошо не репетира Леда Тасева. Леда Тасева просто репетира небанално, в някаква своя си свобода и артистична „разпуснатост“. В някои мигове Гергана Кофарджиева прекъсваше репетицията и я прегръщаше с думите: „Ледоо, обичам те!“… Васил Луканов само деликатно се намесваше. Леда беше прекрасна в постановката на пиесата ми, както и целият творчески състав.

Често пъти със съпруга ми Жоро – актьорът Георги Георгиев, сме ходили на гости на Леда и Иван Андонов на улица „Аспарух“ и „Раковски“. С тях живееше и майката на Иван, висока, слаба, белокоса дама, която слизаше по дървените стъпала внимателно, само за да ни поздрави и да ни пожелае приятна вечер. Иван ни показваше новите си картини, а

Леда не пропускаше да каже: „Ванко, донеси и недовършената“. Леда и Иван още тогава обръщаха внимание на здравословното хранене, хвалеха се, че и в най-студените зимни нощи спят на отворен прозорец, ние, разбира се, им завиждахме. Те станаха родители в малко по-късен етап от живота си и обожаваха дъщеря си Зора. Леда беше като майка от приказките – правеше на дъщеря си „рожден ден“ всеки месец на числото на раждането ѝ – необичайно, да, но това е Леда! А преди Нова година събираше у тях десетки деца на приятели за посрещането на Дядо Мраз. Актьорите татковци взимаха от театрите си костюми. И Иван Андонов, и Петър Вучков, и Веско Борисов, и моят Жоро… са били Дядо Мраз… След време Леда и Иван се разделиха и ние, приятелите около тях, трябваше да избираме с кого от двамата да продължим. Ние с Жоро избрахме Леда.