Има една лесна практика, която може да ви е от полза за първите стъпки в процеса на справяне.

През деня наблюдавайте моменти, в които се появяват неудобство, свиване, вътрешен натиск или сурова самокритика. Задайте си няколко въпроса – какво реално се случи, какво си помислих за себе си, какво усетих в тялото, как реагирах?
Тази практика не е за тревожно себевглеждане, а за развиване на способността да разпознаваме срама и да се разграничаваме от неговите послания за нас. Така постепенно ще започнем по-рядко да реагираме първосигнално през старите ограничаващи модели и да вярваме на историята, която срамът разказва.

Срам, насочен към вътрешния ни свят

Една от най-болезнените прояви на токсичния срам е, когато той не е насочен само към поведението ни, а към самите ни вътрешни преживявания. Тогава не се срамуваме само от реакции и конкретни действия, а от своите емоции и чувства, нужди и потребности и в крайна сметка от естествените човешки импулси и усещания. Някои чести примери, които чувам от хората по време на консултация: срам да имаш нужда от подкрепа, защото го свързваш със слабост. Срам да искаш повече разбиране от близките, защото това те кара да се чувстваш уязвим. Срам от гнева, защото си научил, че той е нещо неприемливо или вредно.

Срам от страха, защото го тълкуваш като слабост. Срам от тъгата, защото я преживяваш като безпомощност. Срам от умората, защото вярваш, че трябва да си по-издръжлив. Срам от желанието да кажеш „не“, защото това активира вина или страх от отхвърляне. Ако се разпознавате в примерите, има вероятност да мислите, че определени части от вас са неправилни, прекалени или неприемливи. Следното упражнение може да ви е полезно:

Довършете изреченията: срам ме е, когато чувствам…; срам ме е, когато искам…; срам ме е, когато имам нужда от…; срам ме е, когато не мога да…

Запишете това, което ви идва първосигнално, без да се цензурирате. Целта е да видите и изследвате какво реално се случва вътре във вас. След като запишете отговорите си, обърнете внимание какви ограничаващи вярвания се разкриват. Някои от тях може би звучат като „не трябва да имам нужди“, „не е безопасно да показвам чувствата си“, „трябва да се справям с всичко сам“, „ако не съм перфектна, ще бъда отхвърлена“. Именно такива вътрешни убеждения често поддържат токсичния срам и превръщат естествените човешки преживявания в източник на тревожност.