И това води до нови и нови хора, които те откриват, както и много известни имена като Лейди Гага и Том Джоунс. 
С него бях на сцена в Германия преди десетина години – три поредни вечери пред претъпкана зала от 10 000 души, две седмици преди Коледа. Не знам какво бяха объркали, но микрофонът му не работеше както трябва. Точно когато излезе той! Нашите работеха, неговият не! И въпреки това запази такова хладнокръвие, страхотен беше! Такива живи легенди са вдъхновяващи. Иначе съм бил на една сцена и с много други звезди – Оли Мърс, Емили Санде, Ал Бано! 

Как реши да се върнеш за по-постоянно тук?

Може би десетина години бях прекарал в Лондон и вече се говореше за Брекзит. Имах контакти и възможности и можех да пътувам навсякъде. Прибирах се първоначално за два-три месеца в България. Тогава обаче излезе проект с един колега цигулар и заминах за Будапеща. Там пък ми хареса – записи, репетиции, по-интензивно беше. Взех, че се и влюбих и останах 5 години! После така се стекоха обстоятелствата, че и аз, и животът бяхме на една вълна, и се прибрах. 

Като пътуваш по целия свят, обичаш ли да изпробваш различни вкусове и храни?

Когато бях малък, много избирах какво да ям, не ѝ е било лесно на майка ми.  На по-късен етап обаче нещата се промениха, защото, като имаш по-голям брат и той влезе в тийнейджърските години, за теб може да не остане голям избор! Но класически ястия на всяко място съм пробвал – в Мексико, в Япония, в Китай – навсякъде. Същевременно наблюдавам и ми прави впечатление коя храна по какъв начин е представена. От малък си структурирам хапката – важно ми е как се балансират различните елементи. Това и в “Hell’s Kitchen” ми помогна до някаква степен да комбинирам неща, които на пръв поглед въобще не си подхождаха, но някак си съумях да го направя успешно.

А гледайки назад във времето към участието ти в „Ергенът“ – имаше ли момент, в който спря да четеш нещата за себе си?

Дори да не съм искал да ги чета, все се намираше някой да ми изпрати нещо! Даже баба ми казваше: „Виж каква статия съм запазила, това вярно ли е? Аз не знаех!“. А в статията пише, че съм бил женен и съм имал дете. Казвам: „Бабо, поне от теб очаквах да знаеш тия неща. Възползвай се от тази възможност да започнеш да разграничаваш кое е истина!“. Гледам по-леко да минавам през тези неща, защото те си имат цикличност. Преживяването си беше приключение. Със сигурност много различно от “Hell’s Kitchen” – там постоянно си тествах уменията под напрежение и много се изкефих. А пък това, че стигнах и до финала и победих, си е абсолютно неочакван бонус! Отключих голяма мания по готвенето!