Как решавате къде да бъдат тайните дестинации?

Обикновено това са места, които първо сме открили за себе си. Със силна история, автентични хора и усещането, че времето там тече по различен начин. Интересуват ни красивите детайли, домашната кухня, вниманието към атмосферата и характерът на мястото. Понякога това са малки села, понякога забравени планини или семейни къщи, за които почти никой не е чувал. Най-важното е да не са изгубили душата си заради масовия туризъм. Имаме и домакини, които работят ексклузивно само с нас.

Откъде идва любовта ти към българското село?

Мисля, че в българското село все още е останало нещо много ценно, което постепенно губим – истинската връзка между хората, земята и традициите. Обичам старите къщи, историите на възрастните хора, занаятите и усещането, че животът може да бъде много по-прост и много по-смислен. България има невероятни места, които често подминаваме, докато търсим красотата някъде далеч. Аз вярвам, че душата на България не е в града. Тя е по селата. Там все още съществува един по-истински свят – невинаги красив и романтичен, невинаги лесен, но изпълнен с реални хора, реални истории и истински емоции. За мен е изключително важно ние, младите хора, да се опитаме да съхраним това колкото се може по-дълго. Днес твърде често се напъваме да бъдем нещо, което не сме – както като личности, така и като общество. А всъщност сме носители на една изключително богата и уникална култура, която заслужава да бъде пазена.

А откъде идва любовта ти към далечните дестинации?

Вероятно от любопитството да виждам света през очите на различни хора и култури. Живяла съм в Англия, живяла съм в Ливан, пътувала съм в Йемен, а мечтите ми продължават да ме водят към места като Афганистан и Северна Корея. Винаги съм искала да разбера как живеят хората отвъд границите на моя собствен свят. Интересуват ме традициите, ценностите и различните представи за свобода, природа и връзка с животните. За мен всяка култура е валидна сама по себе си. Не вярвам, че нашият начин на живот е единственият правилен. Затова толкова много от пътуванията ми са свързани с конни култури и номадски общности – хора, към които светът рядко гледа като пример за развитие. 

Кое място у нас или по света те е изненадвало най-много?

Трудно ми е да избера само едно място, но сърцето ми е в Тушети, Грузия. Толкова близо до нас съществува един изолиран свят, в който младите хора все още се борят за съхраняването на своите традиции и култура. Това е свят на правила, морал и уважение – и парадоксално, именно там човек се чувства истински свободен. Защото тези правила очертават границите на доброто. Хора, за които дадената дума е закон. Хора, които уважават възрастните, ценят семейството и показват любовта си открито. Тушетинците не допускат лесно чужди хора до себе си. Но веднъж спечелиш ли доверието им, оставаш в сърцето им за цял живот. 

За какво бъдеще мечтаеш за Bronco?

Мечтая Bronco да остане вярно на себе си. Да продължим да създаваме истински преживявания, без да се превръщаме в част от масовия туризъм. Да развиваме нови маршрути, да подкрепяме местните общности, с които работим, и да изграждаме все по-силна международна общност от хора, които търсят не просто ваканция, а преживяване, което ги променя. Искам хората да рискуват повече, да се доверяват повече и да приемат всяка промяна в плана като възможност. Да се отпуснат и просто да живеят живота ден за ден.

Кое е най-трудното в това да превърнеш страстта си в бизнес?

Да не позволиш на бизнеса да убие страстта. Когато любимото ти нещо се превърне в работа, идват организациите, отговорностите, проблемите и безкрайните решения. Понякога е трудно да запазиш онова първоначално усещане за свобода. Затова непрекъснато си напомням защо започнах – заради хората, конете, историите и местата, които заслужават да бъдат показани. Заради това, което е в сърцето ми.