Кои са най-подценяваните умения в интериорния дизайн – онези, които не се виждат в снимките, но са решаващи за качеството на проекта?

За постигането на перфектния интериор дисциплината, организацията и комуникация са ключови. Ежедневни са битките за убеждения за реализиране на идеите в него и компромисът не е решение за мен. Целта на проекта е винаги, той да надмине очакванията на клиента. Днешният пазар е наситен с изкушения, а да прецениш кои от тях са подходящи за конкретния проект е трудна задача. Нужен е опит, за да разчетеш „каталожната илюзия“ и да обясниш на клиента какво може да очаква в действителност. Именно тук е ролята на професионалиста: да бъде филтър на трендове и да дава насоки към решения, които са устойчиви, функционални и естетически издържани във времето.

Смятате ли, че социалните мрежи създадоха илюзията, че интериорният дизайн е „лесен“? Как това влияе на професията и на очакванията на клиентите?

„Лъжата ще обиколи света преди, истината да си е обула ботушите“, Тери Пратчет използва тази фраза, която силно характеризира времето, в което живеем. Социалните мрежи създадоха красива и опасна илюзия, че интериорният дизайн е лесен и достъпен за всеки. Разкриването на тази заблуда носи не само нереалистичните очаквания и естетически заблуди, но и финансови загуби. Крие тихи и реални последствия за физическото и психическото здраве на човека. Визуални ефекти прикриват неспазване на пропорции и ергономични принципи както и основни правила в интериорния дизайн, платени с безотговорни и непрофесионални решения. Лошото осветление и неподходящите материали за интериор са също невидими за окото.

Какви грешки най-често виждате в проекти, създадени от хора без професионална подготовка?

Често зад примамливата визия се крият редица компромиси. Дизайнът е превърнат в копиране на форми без съдържание и подражаване без умисъл. Истинският интериор не е декор за окото, а преживяване, в което функцията и естетиката се сливат в едно за своя собствена история. А когато историята е облечена в изкуство, тогава истинската стойност на интериора се измерва с вдъхновение. Интериори тип „готова конфекция“ остават неразпознати за публика от ценители на добрия вкус.

Какво бихте казали на млад човек, който вярва, че може да стане интериорен дизайнер само с вкус и интуиция, без образование и практика?

„Човек вижда толкова, колкото знае“ – тази мисъл на Гьоте е най-добрият ориентир за всеки творец. Четете, вместо просто да разглеждате. Намерете истински учител, от когото да черпите знания и опит, а не поредния „последван“ профил в социалните мрежи. Само така можете да извървите своя индивидуален път. Предизвикайте себе си, като елиминирате интернет като източник на готови решения. Когато създадете интериор чрез собствените си търсения, вие откривате себе си в своята работа. Именно това носи истинското удовлетворение и изгражда онази доза самочувствие, която се крепи на реален опит и познания.

Вие работите с уважение към материалите и конструкцията. Каква според вас е отговорността на дизайнера към пространството – отвъд естетиката?

Да правиш дизайн без технически познания е като да пееш на плейбек. На сцената всичко изглежда перфектно, но когато „музиката спре“, илюзията свършва. Дизайнът трябва да е създаден за аплодисменти. Отговорността не е само към пространството, към клиента и името ти като професионалист. Тя е и към обещанието, че ти не си просто автор на визията, а гарант за нейната реализация. Колкото до естетиката, тя не е самоцел, а достойнството на интериора да бъде едновременно безупречно красив и безкомпромисно логичен.