Упоритото мълчание понякога струва скъпо. Преди четиринадесет години една жена наруши тишината около темата за мъжкото здраве и я превърна в кауза. Днес Movember вече е разпознаваем език на грижата, профилактиката и отговорността. 

Зад тази промяна стои работата на Галя Косева - PR и комуникационен мениджър на Хил клиник.  А „Остани до мен, татко!“ – последната кампания на Хил Клиник в партньорство със САБ, проведена в рамките на Movember, беше отличена с първо място в категорията „Най-добра кампания за социално-отговорна кауза в сферата на здравеопазването“ на престижния конкурс PR Приз 2026.

Разговаряме с Галя Косева за извървения път и за последната кампания „Остани до мен, татко“ – може би най-нежната форма на напомняне, че профилактиката не е просто медицински акт, а обещание към хората, които ни обичат и чакат да останем по-дълго до тях.

В края на разговора ни Галя остави недоизпитата си чаша кафе, както обикновено правят хора, които бързат към следващата си идея.

Г-жо Косева, кога организирахте първия Movember в България?

Беше един ноември преди четиринадесет години. Има идеи, които се появяват като писмо без подател и с много получатели, тази беше такава. Търсех начин да достигна до мъжете в България в „златна възраст“. Защото статистиката, а и всекидневната практика в нашето урологично отделение показваше едно и също: ракът на простатата е сред най-често срещаните онкологични заболявания и причина за смъртта на много мъже. А тези мъже умират от болест, която може да бъде излекувана напълно, със 100-процентов успех! Тази тъжна аритметика не ми даваше мира. Има неща, които, веднъж разбрани, не можеш да оставиш на спокойствие, защото те няма да оставят на спокойствие теб.

Проучих внимателно международното движение Movember и реших, че трябва да го осъществим и у нас. По света Movember събира средства за научни проучвания върху рака на простатата. Прецених, че у нас на такава кампания нямаше да се погледне с добро око, затова направих не лингвистичен, а културен „превод“. Вместо да събираме финансови средства, видоизменихме идеята и поставихме ударение върху ежегодните профилактични прегледи. В това имаше дълбок смисъл, защото такава е тихата жестокост на рака: не боли. Развива се в мълчание, а когато се появят симптоми, обикновено вече е извън границите на лечимото. И обратното – когато се хване навреме, пациентът живее. Претърпява операция и след няколко дни се връща се при жена си, при децата си, при бизнеса, при сутрешното кафе и вестника.

По онова време в обществото думите „простата“ и „превенция“ все още се произнасяха трудно – как се говори за мъжко здраве в такава среда?

Аз всъщност не разбирах напълно колко е трудно. Ако знаех, може би нямаше да започна. Но колкото и трудно да е било, си е заслужавало. Днес НЗОК покрива PSA туморния маркер – едно много значещо изследване за ранна диагностика на простатния карцином. Днес за заболяванията на простатната жлеза се говори свободно, почти всяко урологично отделение в България отбелязва Movember, а студентските медицински асоциации правят „мустакати“ събития. 

Но позволете ми да започна с благодарностите извън медицинския сектор, защото кампанията през годините се осъществяваше благодарение на безкористната помощ на много хора. Без съмнение на първо място благодаря на Христо Мутафчиев, който припозна Movember като своя кауза и никога не я предаде. Не знам в какъв ред да изброя хората, които са участвали в инициативата. Първо тези, които вече не са сред нас: Жорж Ганчев, Стефан Илиев-Чечо, Димитър Пенев, Иван Вуцов, Павел Панов. Не са малко и дамите, сред които Ива Дойчинова, Мария Андонова, както и господата:  Красимир Ранков, Явор Милушев, Мариус Донкин, Марин Янев, Валентин Танев, Николай Урумов, Георги Мамалев, Ицхак Финци, Ириней Константинов, Антон Радичев, Наум Шопов, Асен Мутафчиев, Калин Врачански, Асен Блатечки, Влади Въргала, Кедъра и много други. А за 2025-а и специално „Остани до мен, татко“ искрата и идеята дойдоха от Илко Ганев. Той предложи концепцията и доведе докрай изпълнението – рядко срещана комбинация, на която се насладих по време на съвместната ни работа. Дълбока признателност към 11-те двойки в проекта, които, отново подчертавам, безвъзмездно отделиха от времето си, застанаха с лицата и авторитета си и прегърнаха дъщерите си с обещанието да се погрижат да останат по-дълго до тях: Юлиян Вергов и Алена, Ники Кънчев и Мари София, Герасим Георгиев-Геро и Йохана, Христо Мутафчиев и Ая, Румен Угрински и Янита, Атанас Пенев и Мартина, Стоян Радев и Ясмина, Марин Янев и Кристина, Пенко Господинов и Калина, Сашо Диков и Петя, Георги Кадурин и Лора. 

Разбира се, голяма благодарност трябва да поднеса и на вашето издание. През 2025 година списание EVA отдели безпрецедентните дванадесет страници на кампанията и помести снимките на тези 11 известни, влиятелни мъже и техните дъщери. 

Автор на фотографиите е Светослав Караджов. Какви бяха първите ви мисли, когато ги видяхте?

Всъщност аз имах привилегията да бъда в студиото по време на заснемането на всеки кадър. Светослав има дарбата на Картие-Бресон – да изчака решаващия миг и да го запечата. Ръка, която държи друга ръка... Възхитен поглед на момиче към лицето на баща ù...

Гордост в очите на бащата и усмивка на устните. Светослав Караджов е фотограф, който умее да улавя велики моменти, без да ги смути. Да кажа, че съм дълбоко впечатлена от таланта му, би било непростителна сдържаност. Отношенията между тези 11 двойки по време на фотосесиите бяха за мен един урок по антропология на обичта, преподаден ми с такава наситеност и многообразие, че дълго време след това в главата ми се въртяха реплики и жестове.

Защо дъщерите, а не синовете?

Защото мъжкото здраве в България ще бъде спасено от жените. Това е неудобната истина, която някой трябва да изрече гласно. Майките записват синовете си на лекар, съпругите настояват мъжете им да се изследват, а дъщерите... те имат най-нежната и най-настойчива сила. Заради дъщеря си един баща може да направи много, ако не всичко. Погледът на дъщерята е по-убедителен от всеки билборд или телевизионна реклама, защото докосва сърцето.

Има ли момент от тези кампании, който носите като лично преживяване?

Има много, но сега си припомням едно писмо от наш пациент, който ми писа на третата година на кампанията. Беше пуснал мустак на шега и в подкрепа на Movember, но беше дошъл и на преглед. Писмото му беше кратко и завършваше с: „Благодаря, че ме накарахте да изглеждам смешно за един месец и че ми спасихте живота“. Това е цялата кампания, събрана в едно изречение. Естествено, в личен план съм спокойна и за собствения си баща, който редовно се преглежда, а спокойствието е най-кротката форма на щастие, която познавам.

Ако например след 20 години следващият PR директор на „Хил клиник“ бъде попитан за Movember, какво бихте искали да отговори?

Много ми се ще да каже: „Movember ли, защо да го правим още? Няма български мъж, който да пропуска ежегодния си скрининг на простатата“. Това би било победа. Цицерон казва, че навикът е втора природа. Мечтая за деня, в който каузата Movember ще претърпи единственото поражение, което бих приела великодушно, и това е да стане толкова банална, че да престане да бъде кауза. А дотогава продължаваме с мустаци, с напомняне, с грижа към мъжете, които са важни в живота ни.

Освен първото място на престижния конкурс PR Приз 2026 проектът „Остани до мен, татко“ печели и 1-во място в категорията „ESG комуникационен проект за подобряване качеството на живот в обществото“ на БДВО.