Изабел Юпер е от онези актриси, които изглеждат напълно спокойни дори когато играят персонажи на границата на реалността. В новия филм на германската режисьорка Улрике Отингер „The Blood Countess“ тя се появява като модерна вариация на легендарната графиня Елизабет Батори – фигура, която от векове стои в основата на вампирските митове. 
Филмът, който беше представен на „Берлинале“, не е класически готически хорър. Той е по-скоро сюрреалистично пътуване между времена и пространства, в което героинята на Юпер се движи като загадъчен посредник между света на живите и света на легендите. 

По време на срещата ни в Берлин актрисата говори за странната енергия на историческите места във Виена, за това защо никога не е мечтала да играе вампир и защо за нея киното винаги започва с една среща – с режисьор, с идея, с нечие въображение.

„Когато режисьорът има силна визия, всичко става по-лесно.“

Какво ви привлече в този проект?

Най-вече възможността да работя с Улрике Отингер. Тя е много интересна личност и режисьор с изключително силна визия. Понякога дори не разбираш откъде идват идеите ѝ, но просто ти се иска да я следваш. Сценарият също беше много добре написан – все пак той е работа и на Елфриде Йелинек. Но за мен най-важното беше самата среща с Улрике. Запознах се с киното ѝ преди години, когато имаше ретроспектива в Център „Помпиду“. Гледах „Жана д’Арк на Монголия“ и бях впечатлена от въображението ѝ. Тя създава много силен и странен визуален свят.

„Енергията на историческите места се усеща.“

Филмът е сниман на различни локации във Виена. Как това повлия на работата ви?

Много ме вдъхнови. Старите места – къщите, криптата, езерото – носят собствена енергия. 
Когато снимаш в реални пространства, усещаш тяхното минало. Това е съвсем различно от студиото. А филмът на Улрике по принцип се движи между миналото, настоящето и бъдещето, така че тези места му придават допълнителна дълбочина.

„Ако започнеш да мислиш прекалено много, ще се провалиш.“

Първата ви сцена – пристигането с лодката и червената рокля – е много впечатляваща. Как беше по време на заснемането ѝ?

Честно казано – доста студено! Но това, което зрителите виждат, е почти точно това, което преживяхме и ние като актьори – странно пристигане, странна ситуация. В такива моменти не мислиш за психологически анализ на персонажа. Няма такъв подход. Ситуациите са необичайни, диалозите понякога са абсурдни. Ако започнеш да мислиш прекалено много, просто няма да се получи. По-добре е да се оставиш да бъдеш воден от самата ситуация.

„Костюмите създават персонажа.“

Костюмите играят много важна роля във филма. Разкажете повече за тях и избора им. 

Да, те наистина оформят персонажа. Филмът има особена „безвременност“ и костюмите също създават това усещане. В началото например роклята напомня малко на 50-те години, но после сякаш те пренася в съвсем друга епоха. Аз лично нямах голям принос в избора им – дизайнерът вече беше обсъдил всичко подробно с Улрике. Когато се включих в проекта, повечето решения вече бяха взети. Моята задача беше просто да се уверя, че всичко ми стои добре.