Коя е „отровната ябълка“ в ежедневието ти, за която си готов да платиш цената?

Мечтите и любовта. И за двете съм готов да платя цената, дори когато тя идва под формата на самота, разминавания или хора, които не са готови да останат. Истината е, че в днешно време много хора искат усещането за любов, но не и отговорността, която идва с нея. Искат близост, но без риск. Искат дълбочина, но без да слизат в нея. Аз не съм от тях. Предпочитам да остана сам, отколкото да бъда с човек, който не разбира какво означава да обичаш истински. И ако трябва да бъда напълно откровен, след последния роман, върху който работих, стигнах до едно заключение, което не мога да игнорирам и да не споделя: „Въпросът не е дали душата съществува в отношенията, а дали срещаш хора, които са готови за нея“.

„Мечтите са по-упорити от страха.“ Това са твои думи в едно от интервютата ти. Все пак какво правиш със страховете си – овладяваш ги, поддаваш им се понякога или всеки ден живееш в мир с тях?

Страхът никога не изчезва. Понякога е тих, понякога много гласен. Не се опитвам да го победя, защото това е илюзия. Научих се да го разпознавам и да не му давам контрол. Да го усещам, но да не му се подчинявам. Имало е много моменти, в които съм се колебаел. В които съм забавял крачка, но никога не съм спирал заради него, защото, ако трябва да бъда напълно честен, ако страхът ти диктува живота, значи мечтите ти не са достатъчно силни.

Кога да очакваме следващ роман и какво би било вдъхновението ти за него? 

„Огнен изгрев – от дарове и пръст“ вече е в процес и планиран да излезе в края на тази година. Това е много специален проект за мен. Роман, който отлагах почти 10 години, не защото не беше готов, а защото аз трябваше да стана готов за него. Вдъхновението му идва от сблъсъка между човешкото и митологичното, от идеята, че съдбата невинаги е нещо, което избираме, а нещо, което ни намира, и че всяка сила има цена. Подготвил съм и още нещо, за което на този етап основно загатнах. Ако всичко върви по план, тази година няма да завърши с появата само на един роман. В крайна сметка вдъхновението е онова тихо настояване вътре в теб, което не ти позволява да спреш.