В РУБРИКАТА „КОНТРАЖУР“ – ДВЕ КОНТРАСТНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА „ДЯВОЛЪТ НОСИ ПРАДА“ И ЕДНА КЪМ СВЕТОВНАТА МУ ПРЕМИЕРА

Адвокат на дявола в червена рокля, от Кремена Димитрова, 

Моята любов към Миранда Пристли и всичко, свързано с филма „Дяволът носи Прада“, са предизвестени. Занимавам се с журналистика повече от 30 години, обожавам модата, имам дузина червени рокли, безкомпромисна съм, принципна, според някои – студена, зодия Скорпион. Дори изглеждам като нея, не съм го търсила – просто съвпадeние. 

Отговорен редактор съм на списание, за чийто имидж и мисия съм готова на всичко, работохолик съм, въпреки че обичам детето и семейството си, и никога не изпадам пред дилемата кое e на първо място. Имам железен график и ако нещо истински ме вбесява, то е неспазването на принципи, липсата на вкус и собствено мнение. 

Oчаквах новия „Дяволът носи Прада“ с огромно вълнение. Разбира се, отбелязах датата на премиерата му в календара си веднага щом разбрах кога излиза, и проследих с наслада страхотната маркетингова и промоционална кампания, която надхвърли очакванията ми. Десетки, може би стотици срещи с фенове, журналисти, инфлуенсъри, звезди и експерти, ефектен и оправдан мърч, хиляди мемета (биещи по изобретателност дори тези за блокбастъра „Барби“) и любовта на милиони фенове, тръпнещи в очакване. 

И, да, естествено че филмът раздели публиката на две. Така става с явление, за което всички говорят, дори и тези, които не са го гледали. Хейтърите и разочарованите са значително по-малко от одобряващите и влюбените почитатели и последователи и, повярвайте ми, те спомагат повече за предизвестения триумф на филма. 

Но да се върнем към съществото на нещата – сюжета, каста, модата и посланията. И тук е заложена правилната формула – гламур, обичани актьори, гост-звезди (от любимия Джон Батист – носител на няколко „Грами“ и „Оскар“, до Донатела Версаче и Лейди Гага), актуални теми, умерена сантименталност, страхотни тоалети (завръщането на Моли Роджърс, костюм дизайнер на „Сексът и градът“), топ локации, чудесен саундтрак, щипка хумор и най-вече стил. Защото, когато говорим за света на модата, стилът е азбуката, на която пишем своите послания.

Двадесет години по-късно историята за успеха на Runaway, стъпил върху капризите на неговата редакторка, безпощадния ѝ характер, но и мечтата на стотици момичета да са част от модната индустрия и света на модните списания, защото те дърпат конците на вкуса и лайфстайла, все още вълнува, но няма как да остане същата. 

Героите са преминали през месомелачката на живота и са еволюирали, знаят какво искат и виждат кой е слонът в стаята. А той заплашва не само журналистическата кариера на Анди Сакс, но и кариерата на самата Миранда Пристли, и съществуването на култовото списание, което тя ръководи като своя лична армия. Нещо повече – самата журналистика е заплашена да изчезне, принудена да се трансформира до неузнаваемост заради изискванията всичко да се превръща в онлайн версия на себе си, сиреч във Франкенщайн. 

В свят, в който едно издание изчезва с един есемес, точно в мига, когато получава награда и признание, в свят, в който може да се плати прием в „Санта Мария дела Грацие“ в Милано, в свят, в който не се ценят интелектът и стилът, а банковите сметки и лудостта, по-важното е какво си готов да жертваш – личния си живот или професионалните избори.

„Дяволът носи Прада 2“ се цели точно в раната на загиващия журнализъм и вместо да се изкриви до пресилена пропаганда, деликатно, майсторски и емоционално успява да постигне целта си. Не без влиянието на тотално харизматичната Мерийл Стрийп – защото няма какво да се лъжем, филмът е Тя. Другите, макар и чудесни като изпълнение (прелестен Стенли Тучи, чаровна и убедителна Ан Хатауей, все повече приличаща на Кари Бардшоу като вайб, студена и налудничава Емили Блънт), са нужните съставки, но Тя е черешката. Неслучайно първата ѝ поява във филма е пристигането ѝ на „Мет Гала“ в ултимативна червена рокля, при която ти спира дъхът и която изразява самочувствието ѝ на кралица, макар и в криза. Под безупречната осанка, зад имиджа на желязна лейди се крие вече много по-дълбоко една страдаща жена, която никога не моли за помощ и която макар и на ръба на примирението е готова да скочи като пантера, за да защити територията си.

Не е нужно да се превръщам в адвокат на дявола, за да защитавам филма, защото цифрите говорят повече от моите чувства. Само в първите 48 часа от излизането си лентата печели 230% от бюджета си, Мерил и Ан са буквално навсякъде – от мърча, през онлайн пространството и тоталното медийно отразяване, до избирaнето им за лица на важни социални кампании (за пример – Ан Хатауей е новото лице на UNwomen). И ако от вашия фийд не изниква червена лачена обувка с тризъбец вместо токче, то тогава наистина се притеснявам за вас. 

„Суетата е любимият ми грях“, казва Джон Милтън, героят на Ал Пачино, в небезизвестния филм „Адвокат на дявола“, затова слагам червеното червило, бялото шалче, черните очила и отивам при моя френски стилист Клемон, за да оформи прическата ми с дълъг отметнат бретон на иначе почти бялата ми коса, след което ще си сипя газирана вода с резен лимон и ще редактирам последните текстове на поредния брой от хартиеното списание, чието безкомпромисно съдържание имам честта да правя. 
…and That’s all!