Алан: Името на първия ни ресторант беше „Тандир“? В София нямаше узбекска кухня, а аз съм родом от Узбекистан. В тази връзка идеята да отворя пекарна с това име и концепция ми се стори много естествена и интересна. Проектът се получи добре, но наистина изискваше много време и усилия. В един момент получихме предложение да станем партньори в ресторантът, който управляваме в момента. Трябваше да преценим кое е по-важно за нас – пекарната или ресторанта. Разбрахме, че едновременното управление на двата проекта би било много трудно. Решихме да продадем пекарната, която имаше своя уникална концепция. Преди продажбата я променихме леко, правейки я по-достъпна и по-комерсиална. А ресторантът, в който сме изцяло потопени в момента, вече не предлага узбекска кухня, а микс от българска, испанска и френска. Искаме да развием този бизнес, защото вярваме, че в София той има светло бъдеще. Градът се промени драстично през последните три-четири години: появяват се все повече интересни места и проекти и ние искаме да бъдем част от това развитие.

Елена, споделяла си, че художествената гимнастика не ти липсва, но вероятно е оставила силни следи в теб – ти си много дисциплинирана, организирана и много скромен човек, в който няма драматично его. На спорта ли отдаваш това, или на гените си?
Дисциплината със сигурност се е доизградила от спорта, но мисля, че и като човек си го имам заложено да съм отговорна и с уважение да следя изискванията на учители, треньори и авторитети. Всичко това си е останало и до ден днешен. То ми помага много в бизнеса, който не е никак лека задача и ако няма дисциплина, всичко може да се срине за секунди.

Влюбвате се в Хонконг, нали? Как разбрахте, че сте един за друг? Нямаше ли следа от съмнение – той ли е човекът, тя ли е жената?
Елена: Да, запознахме се в Хонконг и честно казано, аз толкова силно чувство за връзка с някого не съм имала през целия си живот. И то връзка, изградена само за няколко дни. Като цяло съм много свита и подозрителна към намеренията на хората и ми е много трудно да си покажа истинската същност, особено когато става въпрос за мъж. На първата ни случайна среща отговарях на въпросите на Алан само с „да“ и „не“. Но от моя страна нямаше грам съмнение и така за първи път казах на някого „Обичам те“.

Алан: Да, всичко се случи в Хонконг. И честно казано, осъзнаването, че тя е правилната за мен, дойде много бързо. За първи път срещнах Елена в нощния клуб, където работех по това време. И сред цялата лудост, шум и хаос, които се случваха там, тя беше единственият човек, който стоеше спокойно, наблюдавайки всичко около себе си с широко отворените си очи. Веднага я забелязах. На следващия ден се срещнахме отново – поканих я на вечеря. И по време на тази вечеря, докато разговарях с нея, осъзнах, че това е човекът, с когото искам да създам семейство. Тя беше най-спокойният и разумен човек, когото някога бях срещал. И, честно казано, все още е. Нейното спокойствие, мъдрост и вътрешна сила изглеждат безгранични. Така че мога да кажа с абсолютна сигурност – тя е 100% моят човек.