Вие сте голям почитател на Роберто Роселини и сте работили с дъщеря му Изабела Роселини в La chimera. Как ви се отрази тази среща с Изабела? 

Истината е, че бих искала да прекарам години от живота си с Изабела. Филмът беше просто първото извинение да бъда близо до нея – и се надявам това да продължи завинаги.
Тя не е просто велика актриса, тя е изключителен човек. Изабела е пример как можеш да не бъдеш задушен от собствената си история, но и да не я отричаш. Тя е дъщеря на едни от най-великите фигури в световното кино и в същото време е напълно себе си. За мен е привилегия да съм близо до такава личност.

Наскоро Йоргос Лантимос и Клои Джао споменаха работата ви като една от най-значимите днес. Как се чувствате, когато режисьори от такъв ранг говорят така за вас? И изкушава ли ви Холивуд?

Обичам работата и на Йоргос, и на Клои – толкова различни, но пълни с живот. Фактът, че изобщо са гледали филмите ми, ме трогва дълбоко. Това ми напомня, че в нашето огромно биоразнообразие от погледи има обща посока – да пазим това разнообразие и живота вътре в него. Що се отнася до Холивуд – не знам какво да кажа. Вярвам, че пътят говори сам. И не вярвам в клишето, че щом един режисьор бъде „забелязан“, системата автоматично го поглъща. Надявам се да мога да го опровергая.

Филмите ви са топли, изпълнени с доброта и надежда. Какво означава надеждата за вас в свят, пълен с войни и конфликти?

Трябва да внимаваме надеждата да не се превърне в порок, в убежище. Светът няма да се промени, ако просто се надяваме – той се променя, когато се борим.

Моите филми са изпълнени с надежда не толкова в историите си, колкото във формата си. Защото аз дълбоко вярвам, че зрителят е по-добър от мен – в смисъл, че е способен сам да си представи по-добро бъдеще. А и, честно казано, всички тези военолюбиви хора са много стари. Надявам се да видя света след тях.

Защо светът на тийнейджърите е толкова важен за вас?

Защото това е светът на онези, които все още са в бъдещето. Докато има възможност за превръщане, за избор, има и надежда. Тийнейджърите – а и възрастните, които са запазили това вътрешно състояние – са хората, които все още могат да станат нещо друго. Моментът на избора е винаги най-ценният.

Работите много тясно със сестра си Алба Рорвахер. Коя е тя като артист и човек за вас?

Обожавам да работя с Алба. Тя е фундаментална за мен – не само като изключителна актриса, но и като човек, който постоянно ме подтиква да давам най-доброто от себе си. Тя е моят по-голям ориентир, моят вътрешен компас, който ме държи будна и внимателна към света около мен.

В момента работите ли по нови проекти?

Да, по няколко. Но следващият филм, който ще снимам, ще бъде този ням филм, за който стана дума – в диалог с традицията на европейското нямо кино и с въпроси към настоящето. Както вече казах, искам да разбера дали това кино е просто миналото на звуковото, или отделна форма на разказване. Не знам – и точно това ме вълнува.