Срещата ни е следобедна, на закъснял обяд. Разговорът ни започва с техния „Брънч за начинаещи“, който превзе кината. Яна Титова е режисьор на филма, а Валентина Каролева е в една от главните роли

Още преди няколко месеца си спомням, че Алек (Алексиев – продуцент на филма и съпруг на Яна – бел. ред.) ми спомена, че подготвят нещо много ново и различно, и много смешно! Предишните два филма на Яна – „Доза щастие“ и „Диада“, бяха драма, а сега ѝ предстои и филмът за Лили Иванова – „Лили – Любовта е живот“. Яна и Валя се познават от много години, работят заедно в „Доза щастие“ по романа на майката на Валя – Весела Тотева, откъдето и приятелството им става истински силно и сплотено. Семействата на двете талантливи дами са много близки и Валя и нейната половинка Александър са кумове на сватбата на Яна и на Алек. 

Всичко се е развило много бързо с филма – от идеята, през заснемането и цялата реализация. А междувременно, Валя, вие се прибрахте за постоянно в България, нали така?
ВАЛЯ: Филмът много ми помогна да си кажа: „Готова съм, връщам се!“. 
ЯНА: Първото условие беше да е с малко актьори и да е на една локация. Много се вдъхновихме от ситуационни комедии, които сме гледали, когато цялото действие се случва на едно място. Трябваше да бъдат само четирима – готино, семейно, интимно и всичко да минава през актьорите. Развивайки историята, се наложи да се вкарат и допълнителни герои и станаха общо 12- 13. 

Ти като пишеше сценария, представяше ли си Валя като част от актьорския състав? 
ЯНА: Да, сценарият е писан за конкретните актьори и първо проверихме дали са свободни в единствените дати, в които можеше това да се случи. И започнах да пиша, но жестоко зациклих. А целият екип вече беше ангажиран. Алек каза: „Не може да е толкова зле“, и аз изпратих написаното на Захари Карабашлиев. Той потвърди, че не е добре! Сринах се, обадих се на Алек и на Ники (Стоичков – другият продуцент на филма – бел.ред.) и им казах „съжалявам“.
ВАЛЯ: Това никой от екипа не го знаеше, само на мен ми сподели, защото сме много близки.
ЯНА: Наруших малко етиката режисьор-актьор да не я занимавам с тези неща, обаче...
ВАЛЯ: Тя при нас вече е нарушена отдавна!
ЯНА: И тогава продуцентите дойдоха с едно страхотно предложение – „Да видим дали Вики Радославова не е свободна?“. Вики пише супер и тъй като е монтажист, вижда в картини. Като се срещнахме с нея, прекарахме пет часа заедно и толкова се смяхме на нещата, които измисляхме с тези герои. Представяхме си и актьорите. Това, което много липсваше в първия ми вариант, беше изострената ситуация и появяването на Вики отпуши много идеи при мен и при нея. 

Валя, твоята героиня е мегаманиачка на тема всичко да е перфектно! От прическата ѝ, през облеклото, до целия ѝ живот.
ВАЛЯ: Да, всичко трябва да е перфектно, да е чисто, да е идеално. Няма режисьор, който досега толкова много да ми е сменял косата като Яна. И само ми я скъсява. Преди „Доза щастие“ беше червена и дълга до кръста, а тя ми я боядиса кафява и до раменете. Тук вече е съвсем къса. Тя ми е първият ментор и такъв ще си остане. Много ми е говорила за това колко много помага стайлингът да влезеш в образа, но за първи път сега го усетих наистина силно. Костюмът се мачка и ти не мърдаш, не сядаш, не дишаш, защото трябва да си перфектен. Така че костюмът и прическата родиха целия образ на Жана.  

С Орлин как ви е химията и как се разбирате като семейство?
ВАЛЯ: Яна си ни откри още в „Съни Бийч“ – там бяхме съвсем друга двойка!
ЯНА: Цигулар и префърцунената му годеница, още тогава видях колко много си отиват и си подават топката един на друг, а и визуално са толкова красиви.  
ВАЛЯ: Но добре, че е само на филм, а не наистина. Защото ние ядем адски много шоколад! Говорили сме си: „Ти представяш ли си, ако ние се бяхме намерили и оженили, щяхме да живеем само на течен шоколад!“. Продуцентите според мен в един момент даже се оплакваха, защото шоколадът свършваше за секунди. Ние си го и криехме, защото за нас той е малко като кафето и цигарата за някои други колеги. 

Вие двете всъщност кога се запознахте? 
ЯНА: Коя година беше? 2011?
ВАЛЯ: Много отдавна, аз се преместих в 2012 в Лондон, а беше преди това. 
ЯНА: Вече знаехме, че ще живеем заедно, и аз бях в България, Алек ми каза да се видим все пак с Валя, да се запозная с човека, който ще живее при нас. Бяхме в едно заведение на „Дондуков“ и ми направи впечатление, че е много наивна. Толкова много неща не знаеше! Искаше вече да е актриса, а не знаеше даже Мерил Стрийп коя е.
ВАЛЯ: Знаех коя е Мерил Стрийп, но нищо друго. (Смее се.) 
ЯНА: И я питах коя роля иска да изиграе, смятах, че ще каже Жулиета, например, а тя каза: „Майка ми във филм за живота ѝ“. 
ВАЛЯ: И изведнъж ѝ станах интересна!
ЯНА: Не, тогава даже не знаех въобще това какво означава. Но съм го запомнила, после ми разказваше някакви неща за майка си, че е била зависима. Но всичко, което е споделяла, винаги е било с тази лекота, с която си говорим сега. И когато излезе книгата, тогава ми се разказа играта. Пътувах от Англия към България, прочетох я в самолета и не знаех къде се намирам. Първо се обадих на майка ѝ, после се обадих на нея. Въобще не бях осъзнала тя през какво е минала и тежестта на това, което тя носи в себе си. Защото Валя винаги е много лека, много усмихната, помага на всички и въобще не можеш да предположиш.
ВАЛЯ: Интересното е, че ние с Яна, докато живеехме заедно, не бяхме толкова близки, колкото след „Доза щастие“.
ЯНА: Книгата обърна представата ми за нея и когато я прочетох, казах на Весето – „искам да направя филм“, и тя ми се довери. И знаех, че Валя ще я изиграе.