Наследството на истината

Днес Лив се радва на успеха на дъщеря си Лин Улман, която е утвърден писател. Отношенията им са белязани от честност, която понякога боли. Когато Лин пише книга за родителите си, Лив признава: „Тази книга много ме нарани. Но после разбрах, че тя е написана от нейното 13-14-годишно аз. Спомените са нещо индивидуално. Това, което си спомням за Ингмар, е много различно от това, което друг ще си спомни. Всеки е свободен да разказва своите спомени, дори ако това ще нарани някого, и аз съм щастлива от този факт“.

Любовният живот на Лив Улман винаги е бил воден от търсенето на дълбока, почти духовна връзка. Светът завинаги ще свързва името ѝ с това на Ингмар Бергман. Тяхната бурна, интелектуална и често изтощителна любов, която започва на каменистия бряг на остров Форьо. „Ти и аз сме болезнено свързани“, ѝ каз-ва той, когато се разделят. И въпреки че Лив напуска острова, за да спаси собствената си идентичност, тази „болезнена връзка“ остава жива до смъртта на режисьора.

Лив е човекът, който дър-жи ръката му в последните му часове през 2007 г. След Бергман тя търси баланс в личния си живот. Има авантюри с режисьорите Фолкер Шльондорф и Милош Форман, актьора Джон Войт и с известния югославски журналист и телевизионен водещ Драган Бабич.

През 80-те години Лив открива спокойствието в лицето на американския брокер и филантроп Доналд Сондърс. Техният път е необичаен и достоен за роман. Двойката сключва брак през 1985 г., развеждат се през 1995 г., но скоро след това осъзнават, че не могат един без друг. Вместо да се женят повторно, те избират да живеят заедно като спътници, извън обществените етикети.         

Днес, на 87 години, актрисата продължава да живее в хармония и споделено ежедневие със своя дългогодишен партньор Доналд Сондърс, между Америка и Европа. Той е човекът, който превърна нейната норвежка къща в истински дом, внасяйки американски прагматизъм в северната ѝ меланхолия.

„Той споделя това пространство с мен повече от 40 години. Приема го като свое – казва тя с усмивка. – Когато той отказваше да ходи в банята навън с думите: „Ние не правим така!“, разбрах, че имам нов живот тук.“              
Доналд е тихата сила до нея, която ѝ позволява да бъде едновременно световна икона и обикновена жена, която храни птиците край водата.