През изминалата година едва ли има кинофен, който да не е бил впечатлен от превъплъщението на Деми Мур като Елизабет Спаркъл във „Веществото“. Ролята на жена, която избира уж лесния път към това да не остарее, ù донесе множество награди и номинации. Освен това провокира дискусии за самоопределянето, остаряването и външния вид.
По време на наградите „Златен глобус“ тя изнесе емоционална реч, в която сподели, че преди 30 години продуцент ѝ е казал, че е „попкорн актриса“ – добър избор за блокбъстъри, но не и за по-дълбоки артистични роли. Днес, на 62 години, Деми показва по-добре от всякога колко погрешно е било това твърдение. Актрисата обясни, че най-после е осъзнала необходимостта да спре да се води от нереалистични стандарти и да оцени собствената си стойност.
Деми Мур е прекарала повече от четири десетилетия, работейки за този момент. Независимо дали става дума за St. Elmo’s Fire, „Дух“, „Доблестни мъже“, „Редник Джейн“ или „Стриптийз“.
В последните два филма прави две изненадващи за жена неща – бръсне главата си за роля и става първата жена в Холивуд, получила 10 милиона долара хонорар. Наскоро призна, че по време на снимките на „Доблестни мъже“ Том Круз се е чувствал некомфортно от факта, че тя е била бременна в осми месец, както и че е трябвало много бързо след раждането да влезе във форма. Но кариерата не е всичко и Деми го разбира по трудния начин. В мемоарите си Inside Out от 2019 г., които станаха бестселър на New York Times, тя разкри лични демони, зависимости и травми от детството – връзката с майка ѝ, първия ѝ брак, любовта ѝ с Брус Уилис и болезнената ѝ раздяла с Аштън Къчър. Вече е далеч по-открита за реалностите на живота. Явно на една от най-големите холивудски звезди е спряло да ѝ пука какво ще каже поредният продуцент.
Независимо че Деми не спечели наградата „Оскар“, тя остана над всичко и отиде да се забавлява на партито на Vanity Fair с трите си дъщери. Отдава заслугата за това на ежедневната медитация и времето, което прекарва в дома си в Айдахо, за да се откъсне от шума. До нея е и малката ѝ чихуахуа, Пилаф, с която не се разделя. Отдaвна е успяла да възстанови отношенията си с дъщерите си Румър, Скаут и Талула, които пострадаха по време на връзката ѝ с Къчър. Сега е много спокойна. Помага на Ема Уилис за грижите към Брус Уилис, който е в напреднал стадий на деменция. Деми е и желан гост на всяко събитие, и мечта за всеки дизайнер да я облече.
Освен във „Веществото“, актрисата направи още няколко силни роли – в минисериала „Feud: Capote vs. the Swans“ и в драмата за нефтения бизнес в Западен Тексас „Landman“ на Тейлър Шеридан. Сериалът се завръща за втори сезон и тя е в ролята на Ками Милър – съпруга на богатия собственик на голяма нефтена компания, елегантна и безпогрешно уловила местния акцент, сама в тежката и напрегната атмосфера, след като губи съпруга си. Заедно с нея в тази история са Били Боб Торн-тън, Али Лартър и Джон Хам.
Срещам се с Деми виртуално и си говорим именно за тази роля, както и за любовта си към кучетата ни. Запознавам я с моя Лазар, който се вижда в кадър, а в скута ѝ се е сгушила Пилаф. „Хвърли ми един мил бавен поглед, сякаш казва: „Не ме безпокой, щастлив съм там, където съм, аз съм царят на градината“ – смее се тя за начина, по който я поглежда Лазар. Признавам ѝ, че е страхотно да гледам първите епизоди от втория сезон на „Landman“ – съчувствам на Ками за всичко, което ѝ се случва, и много ми харесва стайлингът ѝ.
Тя се усмихва и благодари. Питам я защо самата тя харесва героинята си. „Всичко, свързано с този сериал, ми харесва – колегите ми, сценариите на Тейлър Шеридан, тази героиня. Винаги се опитвам да търся неща, които ме предизвикват. Харесва ми възможността да вляза в кожата на някой от Западен Тексас с този акцент.
Мисля, че създаването на персонаж, който се бори с подобно ниво на скръб, макар и да е супер некомфортно, е наистина вълнуващо. И знаеш ли, мога да се идентифицирам с нея, въпреки че тя е много различна от мен. А на външен вид, да – бляскава и грациозна е и това също беше много забавно за мен.
Много ми харесва и че не е перфектна. Тя е като риба на сухо – не е експерт в този бизнес и неохотно трябва да влезе в роля, която е предполагала, че един ден ще ѝ се падне.“ Вмятам, че това е свят, доминиран от много специфичен бизнес, но в същото време можеш да се привържеш много към героите и да ги усетиш близки, защото те преминават през много нормални човешки взаимоотношения и изпитания. „О, определено това е притегателната сила на сериала.
Мисля, че е вълнуващо да видиш този свят на Тексас и каубоите, да научиш истински подробности около нефтените платформи. Но най-ценното е това, че е много свързан с ежедневието на всеки от нас. Или се разпознаваш в някого от героите, или разпознаваш в него твой близък човек.
Мисля, че всички имаме някакъв опит с малко нефункционални семейни отношения. А Тейлър притежава и способността да направи гласовете на всеки от героите много уникални и индивидуални.“ За финал ѝ казвам, че да, Ками е чудесен персонаж, но любимият ми филм от миналата година си остава „Веществото“! Благодари ми с усмивка.
