Столове и маси, сякаш материализирани от скица, изкривени огледала, странни осветителни тела, тапицерия, която не пасва идеално, неовладени материи - с пукнатини, неравности, мехурчета, незагладени ръбове, видими шевове - в нашата селекция формите отказват да се подчиняват.

Избраните предмети, въпреки че са функционални, предават преди всичко емоция. Понякога създават напрежение, дори неудобство, често – любопитство. В свят, който търси контрол, те предлагат хаос. Но в този хаос има красота.

Макар да не е масова, тази естетика се представя все по-често от студиа и галерии, които искат да се отличат и за които дизайнът е израз, а не услуга. Тези предмети не се стремят към съвършенство – напротив, те го отхвърлят.

Те не прикриват следите от процеса, не заличават жеста на ръката, не се стремят да изглеждат завършени. В тях има нещо сурово, почти интимно — сякаш са уловени в момент на преход, между идея и материя.

Вместо да се вписват, те излизат извън рамката. Това са обекти, които не просто обитават пространството — те го променят. Предлагат нов език, в който асиметрията е жест на свобода, а не грешка.

Това е дизайн, който не се стреми да угоди, а да разкаже за несигурността, за търсенето, за човешкото. За това, че красотата невинаги е гладка, симетрична или предвидима. Че може да бъде разпокъсана и неравна, но истинска. 

И че именно в тази истина се крие нейната сила.