Буенс отбелязва, че една от най-големите задачи при реставрацията била премахването на циментовата мазилка и повторното измазване с традиционна варова мазилка, което възстановило вълнообразната повърхност, характерна за къщите от региона и известна с това, че омекотява ярката светлина. Труен и Буенс решават да използват варова мазилка и върху вътрешните стени, за да оставят „малко от строителната история видима и в интериора“.

В жилищното пространство на основната къща оригиналните греди и таван от жълта дървесина (yellowwood)  били запазени и реставрирани. Дървените подове обаче били изгнили и заменени с дъски от топола, съответстващи на оригиналните, изсушени в пещ. 

За всички прозорци са изработени нови капаци от топола, които значително подобряват забележителните термични качества на сградата. „Дори в много горещ ден, когато температурите могат да достигнат над 30 и дори над 40 градуса, вътрешната температура е между 20 и 25 градуса и е много приятна“, казва Труен. „Всички обкови и елементи на вратите и прозорците са реставрирани и запазени или възстановени“, допълва Буенс.

Под вълнообразната ламарина на покрива били останали гредите и въжетата, служили за закрепване на автентичния покрив от слама. Решено било те да бъдат използвани повторно и къщата да бъде отново покрита със слама – както заради естетиката, така и заради температурния комфорт. 

Съвременните материали са подбирани изключително внимателно. Например душът, разположен в нишата, която първоначално е служила като огнище, е облицован с терацо плочи, а в кухнята е добавен модерен остров, също облицован с терацо. „Търсехме съвременен материал, който визуално и естетически да се доближава до оригиналния аспект на интериора“, споделя Труен. 

Кухненският остров позволява плавно преливане между кухнята и трапезарията, превръщайки пространството в централна социална зона. Всички кухненски уреди са скрити, освен аспиратора.  Една от малкото съвременни интервенции е двустранната камина, поставена между кухнята и дневната.