или още за планетата-убиец на илюзии

текст михаела петрова, по материали от чуждия печат

време на женско парти с много шампанско, разговорът се завърта около любовта, изневярата, промените в живота ни. Една от жените казва: не сте ли забелязали, че често промените стават около 30-тата ни година? Или по-точно - около 29-тата ни година. Това е така, продължава тя, защото на 29-тата ни годишнина планетата Сатурн се завръща в същото положение, в което е била в деня ни на раждане. Много от нас употребяват изрази, свързани с мощта на тази планета. Най-често спряганата причина, когато не ни върви в близост до рождения ден е т.нар. "Сатурнова дупка", дори когато въобще не сме наясно с астрологията. Дори хората, които не гледат сериозно на астрологията, са склонни да приемат факта, че в периода около тридесетата им година са ставали кардинални промени в работата им или в личния им живот.

В западните женски списания можете да прочетете много откровения на тема Сатурн:

Рут, жена на границата на тридесетата си година, с току-що публикувана книга, е сигурна, че астрологичният феномен е задвижил редица събития в живота й, започнали с трус. Наложило се да напусне работата си като телевизионен редактор, но пък имала шанс да обиколи Щатите, да спечели писателски конкурс и сега да работи само това, което обича - писател на пълно работно време.

Джейн, 29-годишна студентка по психология пред дипломиране, също е убедена, че завръщането на Сатурн е повлияло на огромните промени в емоционалния й живот. Тя напуснала "детската" си любов, мъжа, в когото била влюбена и с когото живяла 10 години, след зашеметяващ любовен роман с неин преподавател. Дейвид, също на 29 години, допуска, че Сатурн е причината да се разколебае по отношение на посоката, която е поел в кариерата си. Въпреки че всички го нарекли луд, той напуснал банката, в която работел, точно когато кариерата му била в разцвета си и според всички го чакало блестящо банкерско бъдеще, за да се отдаде на страстта си - художествената реставрация.

Може ли Сатурн да има нещо общо с всичко това? Обяснението на астролога Върнард Фицуолтър е следното: "Сатурн е планета, която се движи бавно и се завръща в същото положение, в което е била в деня на раждането ви, веднъж на 28-30 години. Докато Слънцето се връща в тази позиция всяка година на рождения ви ден, а Луната всеки месец. Колкото повече време отнема на една планета пълното завъртане около Слънцето, толкова по-големи ще са промените в живота ви, когато тя се завърне в рождената ви позиция. Завръщането на Сатурн като влияние върху живота ви може да продължи от седмица до 18 месеца. Но този преход е направо церемониален. Настъпват истински промени, които често изглеждат сякаш животът ви се преобръща с главата надолу, но всъщност ви подтикват към съзнателен растеж", казва Фицуолтър. "Промените могат да предизвикат напрежение и стрес, но ако ги приемете като потвърждение за истинската цел в живота ви, ще понесете промяната леко, творчески и с радост. Енергията на планетата е толкова мощна, че може да ви изстреля на върха на кариерата ви, но ако се отклоните от съкровените си мечти, може да ви смаже."

Джули, 29-годишна издателка, е преминала през завръщането на Сатурн миналата година. "Никога не съм гледала сериозно на брътвежите на астролозите, докато не осъзнах, че серия от изключително важни неща ми се случиха през изминалите 12 месеца. Предложиха ми невероятна работа, но съвсем различна от всичко, за което бях учила и работила досега. Прекарах една изпълнена с голямо напрежение седмица, докато реша какво да направя, но приех новото предизвикателство и сега знам, че това е, което винаги съм искала да правя. В същото време личният ми живот се преобрази дълбоко. След 8-годишна връзка, в която се редуваха периоди на интимност и на желание да опитваме нови връзки, с приятеля ми открихме, че няма по-добра партия от нас двамата и се оженихме. Преоцених и някои приятелства. Престанах да се виждам с приятелка, която ми влияеше лошо."

Психологът д-р Джанет Рейбстен не е съгласна, че влиянието на Сатурн трябва да се преувеличава: "Хората обичат да преосмислят живота си на периоди от 10 години. Не смятам, че причината е космическа. Това се случва и при мъжете, и при жените по различен начин. Жените по-често анализират миналото си и е нормално към тридесетата си година да започнат да мислят за сериозността на връзките си, за бебета, защото биологичният часовник започва да доминира над амбициите за кариера. Докато мъжете започват да фокусират вниманието си върху кариерата по това време. За мъжете е много различно да са на 30, в сравнение с това да са на 25. На 30 те вече искат да бъдат мъже в света на мъжете. И резултатът е, че и мъжете, и жените трябва да се държат като пораснали и да вземат сериозни решения за живота си. Пък и по-добре е да вземеш решение да промениш посоката на кариерата си между 28 и 30 години, защото десетина години по-късно нещата няма да са толкова лесни."

Според д-р Рейбстен ние започваме да мислим за обвързване в края на 20-те си години: "На 30 години е по-трудно да се скиташ самотен, отколкото дори на 28. Ние сме социални животни и гледаме какво правят другите, каквато и философия да имаме."

Попитахме Иван Станчев, астролога на сп. "Ева", дали Сатурн влияе кардинално върху живота ни.

"Безсмислена е дискусията дали промените в живота на хората между 28 и 29 и половина години са в резултат на възвръщането на Сатурн или поради естеството на хората и социалните им изяви, защото те са взаимосвързани. Това, което прави Сатурн, когато се завърне в рождената позиция, е да разруши всичко, което не е стабилно. Прекъсват се връзки, брак, бизнес и други дейности, които хората смятат за важни. В кармичната астрология, Сатурн е управител на Кармата. Приема се, че до 30 години човек изплаща кармичните си дългове. Но в никакъв случай не трябва да се мисли, че този период е зловещ, тъй като тогава се разрушават само нестабилните модели на съществуване. Знам, че е болезнено, но пък е добре от живота ти да отпаднат илюзиите, химерите и онези връзки, които сме смятали за важни, но всъщност са били изградени върху нестабилна основа. В този период кристализира поведението на човек, той е призван да намери най-добрия път към стабилност и да избере надеждно поведение."

Мия Каменова, 3 г., журналист

Щях да се побъркам от мислене какво става в живота ми няколко месеца преди да навърша 28 години и близо година и половина след това. По това време казвах "Не е честно да ми се случва на мен".

Сега знам, че всъщност не е било лош късмет, а промяна за добро. И от скоро знам, че астропрогнозите се оказват много по-верни, отколкото ни се иска. Убедена съм, че Сатурн има нещо общо. Ако тогава знаех, сигурно нямаше да се чувствам толкова зле.

Какво се случи ли? Първо загубих работата, която много обичах. Четири години работих за една голяма медия, минах през целия път от чирака до професионалиста, но изведнъж рутинните ми ангажименти започнаха да отпадат, а новите идеи, макар да получаваха одобрението на шефовете, не стигаха до реализация. Дори по едно време се чудех дали някой не ми е направил магия. След 6 месеца ме съкратиха. В същото време, човекът, с когото имахме връзка от 6 години и сериозни планове да се оженим, щом приключи с образованието си в чужбина, се върна и ми каза: "Знаеш ли, поканиха ме на море в Испания, но не можеш да дойдеш с мен. Не се безпокой, отношенията ми с теб са свещени." И въпреки "светостта" на връзката ни, той замина с ново гадже за Испания, а аз невярваща, че е възможно шест години да съм била убедена, че това е мъжът, с когото ще изградя живота си, заминах с първия приятел, който тръгваше към Созопол. Все едно ми беше с кого отивам и къде, исках да се махна, не просто от София, а от живота си.

Много е странно, но след като ме съкратиха, от нямане какво да правя помагах на приятелка да разработи магазина си. За 2 месеца правихме около 6 ревизии. Толкова беше натрапчиво, че на шестата вече се усетих, че явно и аз правя ревизия на живота си. Та, след ревизиите, на "онова море", буквално се оставих на вълните да ме носят. И след година, те ми донесоха най-сладкото бебе на света. Проблемът беше, че таткото не е най-сладкият на света и че наистина не бих могла да живея с него, а аз по природа въобще не съм феминистка, така че отново не можех да проумея: "Защо това хубаво дете, трябваше да се роди от двама души, които не могат да имат нещо общо". Да не говорим, че по това време работех на хонорар, на принципа "ако нещо изпадне". Нямах сигурен доход и то, през онази зима, когато доларът беше 3000 лв. Но колкото и парадоксално да прозвучи, наистина всичко това беше не нещастие, а благословия.

Първо, онзи дето ме напусна, за да ходи на море в Испания, ме заведе на гости у приятел, за когото бях слушала много, но не се беше отдавал случай да се запознаем. Този мъж се оказа моята "сродна душа". Второ, благодарение на едно познанство по линия на "майките от градинката" пък, намерих работа, която сега обичам не по-малко от онази, която загубих, когато "онзи Сатурн" е преминавал. Трето, и за миг не мога да си представя, че някога съм живяла без детето, което имам. Сещам се за една дзен-мисъл "Понякога ходя насам-натам, обзет от самосъжаление, а същевременно величествен вятър ме носи в небето". Така излезе - оказа се, че когато мислех, че животът ми е най-скапан, всъщност някой отгоре ме е благославял. Пък ако ще да е Сатурн.

Цвети Лозанова, 34 г., директор продукция в БНТ

Аз не съм имала негативни трусове в живота си, но сега, като се върна назад, си спомням, че именно през 95-та година животът ми беше най-динамичен. От известно време работех на хонорар в телевизията и точно през 95-та ме назначиха на щатна длъжност, което за мен тогава беше изключително важно. Но по-интересната история е свързана с личния ми живот. От известно време имах приятел, колега от Университета и нещата клоняха към брак. Така се случи, че на 20 юни 95 г. отидохме до Рупите. Реших, че ще дам положителен отговор пред себе си, само ако на Рупите получа някакъв знак. И цял ден чаках такъв знак, разхождахме се около гейзерите и църквата, мотахме се, беше много приятно, но никакъв знак не се появи.

Преди да си тръгнем към София, минахме покрай къщата на баба Ванга. Тогава тя вече беше много болна и не ставаше от леглото, така че изобщо не съм очаквала знакът да бъде Тя самата, но точно на финала, точно когато си бях казала "е, явно не той е мъжът за мен", тя излезе от едната къща, подкрепяна от някаква жена и влезе в другата къща. След 9 дни, на Петровден, получих и предложението за брак с букет от 13 рози. Родена съм на 21 юли и за важни неща винаги избирам дата 21-ви, затова се омъжих на 21 октомври. Тогава си казах, че 1 година не искам да имам деца. Междувременно обаче, много наши приятели, семейни двойки, си народиха деца и аз си казах, защо пък да чакам цяла година. Но нищо не ставаше, не забременявах. Вече се чудех дали нямам някакъв сериозен проблем, когато забременях. Оказа се, че съм заченала точно на 21 октомври 96-та, една година след сватбата си, както се бях зарекла.

Имах разни заричания и за детето си, но в последния момент, реших, че то има право на своята воля и тъй като щях да раждам със секцио, се съгласих на предложената от докторите дата - 25 юли (летния празник на св. Ана). 3 дни живя с името Томас, защото исках да е човек, който се съмнява във всичко, но в крайна сметка го записах Теодор, от една страна, за да продължи името на майка ми, а от друга, за да определя живота си сам след като е Божи Дар, което е името му в превод. Но истината е, че още когато бях невръстна тийнейджърка, винаги съм знаела, че ще се омъжа на 28 години и честно казано съзнателно отбивах някои доста примамливи мъжки предложения.

Екатерина Мермерска, 32 г., маркетинг специалист във Вашингтон

Със съпруга ми Йонко заминахме за Щатите през 1990 г., когато той беше поканен да преподава в университет във Вашингтон. Аз съм по образование текстилен инженер,но не можах да си намеря такава работа и след незначителни ангажименти, през 1993 ме наеха като програмист в административния отдел на една фирма, която има училища и курсове по английски език за чужденци. Някъде към средата на 96-та се оказа, че трябва да обикалям служебно Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз и да убеждавам хора, които не са особено платежоспособни, да учат английски в Америка. Бях на 28 години. След първите няколко пътувания обаче, се оказа, че сякаш съм родена именно да продавам идеи. Шефовете ми бяха много доволни и започнаха да ме пращат в други страни. Не вярваха, че ще се справя в Италия и Турция, но се оказа, че там успехът ми беше най-голям. Близо две години бях във вихъра си. Пътувах непрестанно, срещах се с най-различни хора, дотолкова ме беше погълнала кариерата, която се очертаваше като твърде добра дори за разбиранията на американците, че дори не забелязвах колко рядко се виждам с мъжа си.

По това време и той пътуваше много. Последния път, когато му се похвалих за поредното ми издигане, което означаваше, че нямаше да си бъда вкъщи 8 месеца от годината, той ме попита дали все още искам да имаме семейство. Увлечена в работата си, не отчитах, че вече сме женени от 8 години, така че седнахме и дълго обсъждахме какво искаме - деца и семейство или кариера и раздяла. Отказах допълнителния ангажимент, продължих да пътувам само в страните, за които отговарях досега и нещата се решиха сами, когато забременях. При това с близнаци. По съвет на лекарите трябваше да остана вкъщи от началото на шестия месец, а и шефът на фирмата ми каза: "Екатерина, много ми е мъчно, че трябва да те изгубя, но децата са твоето бъдеще".

Така че напуснах работа и взех решение в полза на съпруга си и на децата ни. Но съм ужасно благодарна на тези две години, защото открих какво мога най-добре, научих как да продавам себе си, а това е единственото know how, за да продадеш каквото и да било. Така че вече нямам страх дали ще си намеря работа, сигурна съм че това не е никакъв проблем, но без тези две години нямаше да бъда сигурна в себе си. Сега знам и че семейството за мен е нещо изключително важно, само дето за пръв път чувам, че Сатурн имал нещо общо с цялата тази работа.

съвети на астролога Иван Станчев

Вгледайте се в постигнатите от вас резултати. Вижте дали те са стабилни и дали устойчивостта им зависи само от вас. Ако по една или друга причина дейността, с която се занимавате не може да гарантира стабилността ви, очаквайте трус.

Вгледайте се в партньорите си. Ако връзката ви помага да постигнете резултатите, за които сте предопределени, тя е в безопасност, ако ли не, може би ще се окаже прекъсната. Ако всичко ви изглежда наред, не забравяйте, че сте двама, трябва да се запитате дали и вашият партньор е удовлетворен. От вас ще се изисква да демострирате дисциплина и отговорност. Ако се противите, ще се окажете сами и принудени. Затова, що се отнася до връзките ви с обществото, преценете дали са плод на вашите качества и способности. Ако не е така, ще трябва да се промените или всичко около вас сякаш ще се срути и е вероятно да  останете без подръжка от досегашните си партньори.

Ако в личния ви хороскоп Сатурн е поставен добре, сега ще получите плодовете на дългогодишния си труд. Радвайте се, защото в този период ще си отиде всичко, което задържа вашата самостоятелна изява, защото Сатурн се завръща, за да отстрани от живота ви всички илюзии и да ви накара да погледнете на живота рационално.