Краят на лятото е и Георги Бърдаров преди няколко седмици е представил новия си, много различен роман „Адажио за Мария“. Писателят стана баща за първи път преди броени месеци и без съмнение появата на Анастасия е допринесла за желанието му за различни истории.

„Адажио за Мария“ е книга за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Любов, която преминава през различни катаклизми и обрати и за пореден път доказва, че най-голямото чудо е самият живот. А как успява да свърже село Кулата, Солун и Уругвай, ще ми разкаже самият писател.

Верен на себе си, Георги Бърдаров е включил исторически събития като фон. Книгата вече има трети тираж само в рамките на няколко седмици. Удоволствие е да си говорим с него и времето минава неусетно, докато преминаваме през различни сюжети и съдби, пробваме вкусните ястия и все повече се убеждавам, че няма невъзможни неща и когато истински желаеш нещо, винаги има начин. 

Първият роман на Георги Бърдаров е „Аз още броя дните“, публикуван след като той печели телевизионното предаване „Ръкописът“. Географ по професия, преподавател, трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“, той наистина доказва, че няма невъзможни неща. Мечтата му е историите му да излязат извън границите на България и създавайки издателство „MUSAGENA“ заедно с Ралица Манчева и Петко Манчев, сериозно навлизат на германския пазар. С различни перипетии и усилия, те реализират това и си поставят нови и нови цели, независимо колко пъти са чули фразата „вие сте луди.“ 

Как се роди любовната история на Вангел и Мария?

Това е наистина много интересна история. За да мога да пиша книга, трябва да имам истински истории  и хора в основата. Има и измислица, но ако няма истинска основа, на мен не ми е интересно. В такъв случай за мен всичко ще е лъжа и не мога да го направя. Това важи за всичките ми книги. А когато тръгна да мисля идея за нова книга, тя се ражда спонтанно. Така се сетих за една история, която са ми разказвали, когато бях студент. 

Чух я от моя дядо, а тя е една много магична история за моя прадядо – Вангел. Той е от село Кулата и в началото на 20. век, през 1902 г., е бил войник в Солун. Никога няма да разберем защо е бил войник точно в Солун – това е по времето на Османската империя.  

Трябвало е някой тогава да напише неговата история, за да знаете!

Обиколихме всички възрастни хора в селото, когато реших да правя книгата. Да, няма жив човек, който да помни Вангел, но сред децата им, които са го познавали, има. Той се връща след Солун в село Кулата, то сега е от другата страна на гръцката граница. И тогава казва две неща, с които остава като легенда там. Едното е, че ще бяга в Австралия, а тогава много малко българи са емигрирали, и то не в Америка, а в Австралия. Служил е с англичани в Солун и те са го насочили към тази далечна земя. И второто нещо, което втрещява хората тогава, е, че е влюбен в гъркиня от Солун и ще бягат заедно. Това вече е било по-страшното! В книгата е по-различно, но в истинската история той се сбогува с всички и заминава. След година-две се връща и никой не знае какво е станало, не казва на никого. И оттам нататък този човек има много интересен живот и ще продължават да излизат магични истории около него... 

Домакин на нашата вечеря е ресторант ADOR – изключителна атмосфера и вкусни ястия, бижуто на хотел InterContinental Sofia. И двамата сме единодушни, че е трудно да избереш само едно блюдо от менюто на шеф Димитър Бояджиев, вдъхновено от френската, италианската и средиземноморската кухня. Решаваме да стартираме със салата с бурата и печени зеленчуци за мен и хрупкави калмари с ароматни подправки за Георги Бърдаров. Спираме се на розе като най-подходящо за сезона и леко за разговора. 

В продължение на шест години Вангел остава неженен, което в тези години е много странно. Той е бил на 21…

Може гъркинята да му е разбила сърцето!

Може! Едва след това се жени за прабаба ми. За разлика от повечето хора тогава той е бил грамотен човек. Имал магазини за платове. Дядо ми Георги, на когото съм кръстен, е най-големият от тримата му синове. И точно тогава, по време на Първата световна война, нашето село остава в Гърция. Трябвало да решат дали остават там, или товарят на каруцата, каквото могат, и се изнасят. И цялото село решава, че отива в България. Прабаба ми не е искала, но прадядо ми я качва в каруцата и ги настаняват в едни землянки, където живеят осем години. Прабаба ми умира малко след това и той остава с трите деца, най-малкото от които е бебе.

Опитали са се да го сватосват, но той гони всички и повече не допуска жена до себе си.  Един път казва: „Кви жени, бе? Аз така съм обичал в този живот, че повече нищо не ми трябва“. И това затваря историята. Години по-късно при инцидент, в който селото започва да гори, тогава вече дядо ми е бил голям и с останалите мъже са далече, прадядо Вангел успява да спаси всички жени и деца и никой не умира. Идеята ми винаги е била да напиша книга за дядо ми Георги, той също има много интересен живот, но пък я няма тази магия при него. 

А Мария? Ти ли си я сътворил?

Тя е гъркинята от историята, нямам представа как се е казвала и изцяло съм я създал. Независимо че винаги ми е било по-трудно с женските образи. Но пък ще ти разкажа нещо, което е по-малко познато за мен. През 1997 година, когато излязох от казармата, нямаше никаква работа, направо ужас. Моя приятелка работеше като учителка в немската гимназия и ми каза, че ми е намерила работа – сценарист за еротични телефони! Написах 400 сценария за две години на пишеща машина! И така винаги и в романите си слагам такива сцени, макар че редакторите ми ги орязват доста и ми се карат, че са прекалено еротични, а трябва да има повече метафора, не буквализъм! (Смеем се и двамата.)

А защо се включва Уругвай?

Тук идва историята как съм се научил на най-важното нещо в моя живот, а именно – да се боря докрай за мечтите си и никога да не се отказвам. Тази история, която ще ти разкажа, ме е накарала да вярвам, че няма нещо, с което да се захвана и да не мога да го направя. Провалял съм се много пъти и няколко пъти е било грандиозно, не мога да кажа, че съм супер успешен човек. Но когато са ми казвали: „Луд ли си, това не можеш да го направиш точно ти“, тогава знам, че трябва да се боря.

Когато бях на 10 години, през лятото на 1983-та, бях наказан да си стоя вкъщи и много страдах, защото тогава играехме футбол почти денонощно. Вървеше предаването „Всяка неделя“ и чух гласа на Николай Колев-Мичмана: „Отвъд океана завърши поредното първенство на континента и Уругвай победи Бразилия, подобно на „чудото на Маракана“. Веднага попитах баща ми какво е това чудо и той първо не ми отговори, но след няколко дни ми подари най-страхотния подарък, който ми е правил като дете, а именно книга за световните първенства по футбол. Прочетох я веднага и когато вдигнах глава, си казах: „Уау, няма невъзможни неща, значи аз мога да направя всичко“.