„Аз съм благодарен и силно изненадан от рецензиите за театралната постановка“, пише той в дневника си. Когато бродуейският хит е екранизиран, с костюмите пак се захваща той и печели „Оскар“ за работата си в „Моята прекрасна лейди“ с участието на Одри Хепбърн, който излиза на голям екран през 1964 година. В колекцията си от театрални и филмови награди има четири статуетки „Тони“, сред които е за филма „Джиджи“, както и още един „Оскар“ като сценограф (отново за „Моята прекрасна лейди“). 

Успоредно с работата си в театъра и киното продължава да снима. Прави прочутите сватбени снимки на херцога и херцогинята на Уиндзор, снима принцеса Маргарет в кремава рокля на Dior на нейния 21-ви рожден ден през 1951 година – кадър, превърнал се в един от най-емблематичните кралски портрети на 20. век. След аристократите потъва в света на артистите, философите и писателите.

Снима Албер Камю и Жан-Пол Сартр в Париж, а в Ню Йорк – 21-годишните Марлон Брандо и Юл Бринър, разбира се, гордата и недостъпна Грета Гарбо, която остава най-дългата му романтична връзка. В колекцията му от портрети блестят като бисери тези на Одри Хепбърн, Мария Калас, Елизабет Тейлър, Грейс Кели, Ингрид Бергман, Франсис Бейкън, Лушън Фройд, Франк Синатра, Сами Дейвис-младши и Дийн Мартин.

На асистентите и хората от близкото си обкръжение дава няколко съвета – „Бъдете смели, бъдете различни, бъдете непрактични“, както и „Бъдете всичко онова, което отстоява почтеността на целта и въображаемата визия срещу онези, които играят на сигурно, създателите на обикновеното, робите на обикновеното“.

Въпреки че през целия си живот сър Бийтън е на война с обикновеното и проявленията на ежедневието, през 1976 година му се налага да влезе в такава ситуация, за да подсигури живота си. Започва преговори със Sotheby’s за придобиване на неговия архив, с изключение на портретите на кралското семейство, за да си гарантира сигурен доход. Четири години по-късно здравето му се влошава и на 18 януари 1980 година Сесил намира вечна утеха,  само четири дни след 76-ия си рожден ден.

Дневниците му вдъхновяват светските личности и днес. Заветът му: „Истински модерни са онези хора, които не следват сляпо модата“, се появява често като вдъхновение на страниците на модните издания, там където някога са блестели илюстрациите и фотографиите му – чудните цветя от безкрайната му тайна градина.