Диалог между елементи, дръзка цветова гама, текстурирани повърхности, екзотични нюанси мрамор, сценографирани зони придават на пространството почти кинематографично излъчване, превръщайки тази триетажна къща в квартал в Ню Йорк в красив оазис за тричленно семейство.

Най-новата реализация на Barker Architecture Office ни отвежда в Boerum Hill, квартал в северозападната част на Бруклин. Името на квартала датира още от ранното холандско заселване и е свързано със семейството на  Джон Боерум, което притежавало голяма ферма на това място.

Дълго време е бил населяван предимно от семействата на работници и емигранти. Но през 1980 година е включен в Националния регистър на историческите забележителности и оттогава се реновира и трансформира, привличайки все по-заможни семейства, като цената на имотите тук е най-високата от всички квартали извън Манхатън. 

Преобладават така типичните триетажни къщи, строени между 1840 и 1870 година, и Barker Architecture Office получава поръчка да реновира именно такава сграда. Избрани са от новите собственици заради способността им напълно да преобразят пространството, разказвайки истории с всеки детайл. Интериорите им се отличават с ведрост, мека светлина, овладяна еклектичност, диалог между елементите. 

Прекрачваме прага на апартамента и още в антрето пред нас се разкрива една различно разказана история. Често срещаната черно-бяла настилка от мраморни плочи, подредени като в шахматна дъска, тук е интерпретирана с тъмнозелени и светлорозови, което придава свежест и приятно омекотена графичност на тази зона. Наситеният зелен цвят на стените подсилва усещането за театралност и е в интересен контраст с преобладаващо белия цвят, избран за стените на пър-
вото ниво.   

Огледало с нестандартна форма отразява аркообразната рамка на вратата, свързваща антрето с останалата част на апартамента, и това е първият диалог между елементи, който ще откриваме с всяка нова стъпка навътре в интериора. 
Дневната зона ни очарова с този така приятен микс от разнообразни детайли, материи, форми и извивки, в който нищо не се натрапва и не взима превес, а спокойно и без претенции заема своето място в пълна хармония с цялото. 

Своеобразен акцент е камината, запазена и реставрирана, която поддържа връзката с миналото на сградата. Над нея погледът ни е привлечен от произведението на Андрю Цимерман, чиято златна повърхност приятно и меко отразява слънчевата светлина. Лъчи на слънце, венчелистчета или нещо напълно различно – всеки може сам за себе си да интерпретира формата, която вижда.

„В работата си се интересувам от изследване на пресечната точка между живопис и скулптура, изкуство и дизайн, ръчна изработка и масово производство. Вълнувам се от конфликта, който се поражда от преплитането на тези категории. Бих искал моите произведения да създават моменти на изненада“.