Срещаме се с Боряна да си говорим и обядваме точно на имения ù ден и неусетно минават два часа. За актьорството и предизвикателството да премахнеш диалекта, за работата ù като кастинг режисьор в големи проекти, за успеха на сериала „Майките“ и актуалността на темата му, за връзката ù с Николаос Цитиридис (или както го наричат близките му – Додо), за приятелството ù с Ваня Цветкова, за страстта ù към гейминга и корейската група Stray Kids. За всичко това и още – усмихнатата и талантлива Боряна Братоева. 

Познаваме я още от сериала „Седем часа разлика“ – проект, в който участва още докато учи и който води до две много важни събития в нейния живот – дълбоко приятелство с Ваня Цветкова и преодоляване на варненския ѝ диалект. Боряна Братоева е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова и след това става част от трупата на Пловдивския театър. За ролята си в „Сестри Палавееви“ по романа на Алек Попов печели награда за дебют на Съюза на артистите. Виждали сме я и в сериалите „Дървото на живота“ и „Съни бийч“, а последните години играе и пътува с постановката „Място, наречено другаде“ на Димитър Коцев-Шошо заедно с Петър Антонов, по текст на Яна Борисова. Пиесата е носител на „Икар“ и „Аскеер“ 2023 за драматургия, а Боряна получава отличие за главна женска роля на Наградите за принос към творческите индустрии.  Водещ и на единадесети сезон на предаването „Гласът на България“ на BTV заедно с Владимир Зомбори. 

В последните няколко години Боряна се изправя и пред ново предизвикателство – кастинг режисьор. В началото помага в това на приятели, днес вече е отговорна за големи проекти. Именно така първоначално става част и от екипа на хитовия сериал на NOVA „Майките“, а впоследствие режисьорът Виктор Чучков и продуцентите я избират за ролята на Явора. По едноименния роман на Теодора Димова, „Майките“ проследява историите на няколко тийнейджъри и сложните им отношения с техните родители, както и особено близката им връзка с учителката им Явора, преди да се стигне до трагичен финал. Темите за агресията сред подрастващото поколение са плашещо истински и сериалът въздействащо ги интерпретира.

Разбрах, че кастингът за „Майките“ е бил доста дълъг… ?

Когато започнахме работа по сериала, трима от младите актьори вече ги бяха приели в НАТФИЗ в класа на Пенко (Господинов). Той беше много добър към нас и ги освобождаваше за снимките, но трябваше да действаме експедитивно. Пенко ми е помагал много, беше един от първите ми екранни партньори в „Седем часа разлика“, с него ми бяха най-трудните сцени. Кастингът за младите актьори в „Майките“ беше много тежък, започнахме през май и продължихме до края на август. Просто не знаехме кого да изберем, имаше много талантливи кандидати.

Като кастинг режисьор, аз провеждах разговорите и бях впечатлена колко бързо млад човек може да влезе в образ. Вторият кастинг беше по двойки, а най-тежкото дойде, когато извикахме актьорите за родители и те трябваше да пробват с всички избрани, за да видим кой с кого си пасва най-много. Сериалът беше и страхотен тест за издръжливост по време на снимки. Но всички бяха толкова отдадени. Иван Иванов, който играе в трети епизод, е от Сандански и единия ден не ни беше казал, че заради продължителността на снимките може да си изпусне влака и да няма как да се прибере.   

А ти как стана Явора?

В началото, когато ми предложиха да се явя на кастинг, им казах, че няма как да успея да съчетая двете неща, но постепенно ме убедиха да пробвам, отидох на една репетиция и ме представиха като Явора. След нея децата започнаха да се радват. Те така или иначе ми викаха Явора по време на кастингите. 

Очакваше ли, че зрителите толкова много ще харесат сериала?

Беше ме страх в началото, това е минисериал, но супердраматичен и с много силно послание. Не очаквах толкова много хора да станат съпричастни с него. Имах купища съобщения, опитах се да отговоря на колкото мога. Много млади хора ми споделиха, че са преживели подобни неща в училище. И особено това, че UNICEF застана зад сериала, даде допъл-
нителна стойност, а самата кампания продължава. Имаме и още видеа, които предстои да излизат. За мен най-важното е, че всички видяха тези седем деца, така ги наричам, тъй като за мен са деца. Направо си смятам, че имам седем деца.

Додо знае ли?

(Смее се.) Да, когато гледахме финалния епизод и тъй като много се върти тази смешка, те му викаха „татко“. Много е забавно и той много ги харесва. 

Гледа ли сериала „Юношество“ (бел. ред. – Сериалът на Нетфликс е огромният хит на годината и борави именно с темата за убийството на тийнейджърка от неин съученик)? 

Да, изведнъж тази тема стана много популярна.

Трябва да бъде. 

Разбрах, че предишни години е била отхвърляна за филми и сериали. Слава богу, явно са повярвали в един момент в силата на киното да промени нещо. Темата очевидно е много наболяла. Когато ние започнахме да издаваме какво става на финала, толкова много хора казаха, че това е прекалено и няма как да се случи. Истината е, че повечето от нас си живеят в собствен балон. А такива новини все повече има – „Деца пребиха съученик в училище“, след седмица – нещо още по-страшно. Това са факти, които няма как да подминаваме с: „На мен няма да ми се случи“. 

Създателят на „Юношество“ казва, че е прочел две различни истории за дете, убило съученик или съученичка, случили се в рамките на няколко дни в два различни края на Великобритания... 

Идеята за романа на Теодора идва по същия начин. Ние малко я осъвременяваме, тъй като романът е от 2007 година. Тъжното е, че е бил актуален тогава, актуален е и сега.

Даже сега е още по-актуален! 

Със сигурност социалните мрежи много допринасят, но може и просто да не сме имали достатъчно знание по темата. Според мен и заради това хората започнаха да го гледат. Като бях на лайв на „Като две капки вода“, при мен дойде едно малко дете и ме прегърна, казвайки: „Слава богу, жива си!“. Дойдоха и други деца. В началото се стреснах, че са толкова малки, а са гледали сериала, но после си казах, че може би е много хубаво да мислят по тази тема. Явно сериалът е достигнал до много млади хора и това много ме радва.