ФИГЕРЕС И РОСЕС

На следващата сутрин се отправяме към родното място на Дали – Фигерес. Там се намира и къщата музей на големия артист, където са и много от работите му. Построена е на мястото на стария театър, където Дали е прекарвал дълго време като дете. Сградата е открита през 1974 година и се счита за последната велика творба на артиста. Всички, които влязат вътре, могат да се насладят на пътя на Салвадор Дали и превръщането му в майстор на сюрреализма.

Самият той казва: „Очевидно е, че светът съществува, но и преди съм споменавал, тези други светове, които съществуват в нашия, те са центърът на музея Дали. Тук се съдържа новият, неподозиран и илюзионен свят на сюрреализма“. 

Около 1500 от творбите на Салвадор Дали са именно в този музей и наистина се пренасяш в друга реалност. И трябва да си отделиш повече от час за целта. В началото на кариерата си младият Салвадор изучава техники и стилове от античността до кубизма. Възхищава се на работата на Рафаело, опитва се да рисува в духа на импресионизма и реализма, работи с обеми, перспектива и цвят. И в крайна сметка избира сюрреализма, но не според правилата на основателя му Андре Бретон, а създава собствени. 

Захваща се с всички проекти, в които може да експериментира: участва в реклама на шоколад, разработва лого за Chupa Chups и Евровизия, интересува се от парфюми, измисля телефон, увенчан с омар, и диван във формата на устни. Сътрудничи с Уолт Дисни, Алфред Хичкок, модния дизайнер Елза Скиапарели и хореографа Леонид Мясин. Разходката из уличките на Фигерес е приятна и на много места скулптури в стил Дали припомнят, че това е градът на сюрреализма. Дори през годините многократно е имало идея да бъде преименуван на „Градът Дали“, но така и не се е случило.

Следващата спирка е малкото градче Росес. Място, превземано многократно от французите през вековете. След кратка разходка из уличките и плажа отново установяваме, че духа сериозно, и сядаме на по-закътано място, откъдето можем да наблюдаваме изключителния залез. Красотата и спокойствието сред палмите са омагьосващи, особено след цял ден, прекаран сред сюрреализма.

ХИРОНА ИЛИ ЖИРОНА

И така стигаме до столицата на Коста Брава – Хирона, или Жирона, зависи дали го казвате на испански или на каталунски. Катедралата в центъра на града е огромна и впечатляваща. По времето на маврите е била джамия и след това е изцяло променена. А в близост до нея са и Арабските бани – пак наследство от маврите. И двете сгради са участвали в епизоди на хитовия сериал „Игра на тронове“. 

Мостовете на река Оняр, която минава през града, разкриват впечатляващи гледки към уличките. А сред забележителностите е и Музеят на киното, който съдържа интересна и богата колекция, предоставена от режисьора Томас Майол.

Там мога да препоръчам две заведения – “La Mafia se sienta en la mesa”, или „Мафията сяда на масата“, и “Osteriа del ponte”, или „Остерия на моста“. За съжаление, не успяваме да намерим отворен бар по-късно вечерта и чак ни липсва “Brown Sugar” от Кадакес!

ПАЛС

На следващия ден е време да се прибираме, но тъй като полетът е чак вечерта, използваме възможността за още едно изключително градче – Палс. 

Това средновековно съкровище е невероятно спокойно по това време. Архитектурата от 13. век и величествената кула, около която е построено всичко, създават красивата атмосфера тук. Вятърът най-после е спрял и можем да хапнем любимия испански специалитет – пимиентос де падрон, и да пием бира по потник на близо 20 градуса. Чудесен финал на разходката ни!