Миналото: първи разговори за йога, токсини и „токсичност“

Много от нас помним времената, когато се появиха йога студиата с минималистичен дизайн, първите онлайн услуги за намиране на психотерапевти, блоговете за здравословен начин на живот. Тогава думата „уелнес“ все още не беше широко разпространена, а алтернативното мляко, десертите без глутен, матча и психологическите понятия като „ADHD“, „съзависимост“ и „газлайтинг“ звучаха екзотично. „Осъзнатостта“ като дума и като начин на живот първо намери място в живота и мислите на тези, които търсеха и бяха готови за трудните моменти на себеопознаването. Днес това ни се струва част от нормалността, но тази промяна отне около десетилетие.

Първият етап се съпровождаше от проникновени разговори, които водеха след себе си постепенното разрушаване на предразсъдъците. Ставаше все по-приемливо да признаеш, че посещаваш терапевт или експериментираш с медитация. Но вълната от здравословни промени разделяше хората — едни откриваха радостта на спирулината и зелените смутита, други ги посрещаха с недоверие. Фактът, че не ядеш месо, от година на година спираше да буди недоумение и да провокира безкрайни мнителни въпроси.

Настоящето: автентичност, аяуаска и свобода от съвършенство/ The Goop Lab

Настоящата тенденция е за автентичност и дори непринуденост и позитивни закачливи усмивки по отношение на здравословния начин на живот. Все повече се отпускаме да споделяме своите неидеални моменти, да публикуваме необработени свои снимки и да си признаваме, че не виждаме в далечния хоризонт. Това е новият баланс – животът с всички негови несъвършенства, отговор на строгите разделения „правилно/грешно“, които преди доминираха. Все по-категорични станаха смелите изявления като: „Моля, не ми пишете в лични съобщения какво не е наред с психосоматиката ми, ако съм споделила, че съм болна“. Доста от лаиците започнаха да използват темата за осъзнаването и да се крият зад етикети като „сподавена агресия“ или „приемам сянката си“, за да оправдаят мързела си и липсата на желание да работят за по-добрата си версия.  

Социалните мрежи са станали арена за откровения – хората си позволяват да бъдат уязвими, без да очакват оценки или „диагнози“. В същото време научните термини като „нарцисизъм“ и „газлайтинг“ навлизат в популярната култура, понякога прекалено опростявайки сложността на човешките преживявания. Ничий път не може да бъде опакован в зодия или в заглавие.
Датският професор и психолог Свенд Бринкман съветва в книгите си (почти всички са бестселъри), че трябва да си върнем правото да мислим, че понякога нещата са просто лоши и точка. Той препоръчва също така да четем поне един роман на месец вместо биография за успеха или ръководство за самопомощ, защото именно романите ни връщат към реалността, където нещата могат да бъдат многолики, включително и трудни и неконтролируеми.