Да получиш награда „Грами“, която признава артистизъм и съвършенство, или да общуваш с публиката  е по-силно и красиво преживяване?

Разбира се, хубаво е да се празнува, но това е доста по-надолу в списъка ми. Много по-щастлива се чувствам по време на самия запис – когато отсъства всякаква мисъл за това как ще бъде приет или оценен!

Как се чувствате, когато пеете в затвори? Можете ли да споделите история за момент, в който усетихте, че променяте публиката си там?

След първото ми посещение в „Синг Синг“ – затвор с максимална сигурност в Ню Йорк – един от участниците в програмата ми каза, че не е знаел за съществуването на опера допреди да дойда, но след това се е почувствал вдъхновен да напише своя. И наистина – година по-късно ми представи дует, който изпълнихме заедно вътре в затвора. Това се случи вечерта преди моята изява на живо в HD излъчването на „Норма“ от Метрополитън опера. В неговия дует героят му молеше моя за прошка – той буквално падна на колене (пред 200 затворници) и почти заплака от отчаяние. Дванайсет часа по-късно, на сцената на Мет, като Адалджиза, аз направих същия жест, молейки Норма за прошка. Разбира се, той не знаеше нищо за нашата сценография или за историята на „Норма“, но аз бях поразена от това как една универсална човешка емоция, вдъхновила Белини преди два века, е вдъхновила и Джоузеф зад решетките. Това е изключителната сила на музиката в живота ни.

Какво ви вдъхновява в благотворителността?

Изключителната човечност, която излъчват хора, преживели предизвикателства отвъд въображението на повечето от нас. Дълбоко се смирявам от способността на тези, доведени до границите на оцеляването, да запазят благодарност и любов.

Смятате ли, че имате мисия да направите света по-добро място?

Надявам се поне да не го правя по-лош! Може би истинското ми желание е просто да напомня на хората колко невероятен вече е светът.

Живото изпълнение е толкова интимен обмен. Имало ли е моменти на това турне, когато се е случило нещо неочаквано – на сцената или във вашето сърце?

Винаги ме изненадват сълзите, когато дойдат. Тази програма е изключително емоционална и понякога парчета, които съм пяла многократно, ме хващат неподготвена. Наскоро изпълних концерта в Атина и приликите между историята на Камий Клодел и тази на Мария Калас ме разтърсиха – почувствах, че е особено вълнуващо да представя това произведение пред нейната любима публика. Това е красотата на изкуството – винаги ни свързва отвъд времето и пространството, право в сърцето.