При кого живеят сега?

Зависи от заетостите ни с баща им.

А как се разбират с Пламен (Димов, мъжът, с когото се коментира, че Радина е във връзка)?

Чудесно.  

В първото ти интервю за EVA, с което беше на корица, казваш: „Искам куче, колело и мъж. Вече имам куче.“ Какво искаш сега?

Вече нямам куче. Искам да имам кола и повече време да пътувам. В едно от малкото интервюта, които дадох напоследък, казах, че много ме изморява това каре между вкъщи, Народния театър, взимането на децата от училище и детска градина. Заради ангажиментите ми, свързани с професията и децата, нямам възможност много да пътувам. Пожелавам си го, защото мен това ме кара да се чувствам много по-добре. Ролите ми са тежки и изискват много голяма концентрация и добра форма. След едно тежко представление изкарваш всичките си негативи и после олекваш, но не мога да кажа, че този работохолизъм допринася за вътрешното равновесие. Човек има нужда да сменя картинката и да общува с други хора.

Доста съм се затворила. В последно време и комуникацията ми с хората се стесни. Нямам желание да излизам по клубове и да се забавлявам. Предпочитам да си седя вкъщи, да гледам филм или да чета книга, да съм си с децата.

През януари се появиха много хубави снимки от Испания на двама ви с Пламен в профила ти в Инстаграм.

Да. Бяхме пет дни в Мадрид. Изкарахме си наистина страхотно. Виж, знам, че повечето ти въпроси са свързани с Пламен и с Деян и с това как се чувствам. Прекалено много се пише на тази тема. Прекалено много се говори. През прекалено много неща преминах. Моята гледна точка за нещата си е моята и вярвам в нея, заставам зад нея. Никога няма да изпадна в подробности и да обяснявам причините защо се стигна дотук. В крайна сметка това е моят избор. През какво преминавам, как преминавам, как се справям със самата себе си, това е нещо, което е само мое. Вярвам за себе си, че съм силен човек. През много съм минала и вярвам, че това е поредното, което ще ме направи още по-силна.

Вярваш ли в съдбата? Дали тя води човек? Или той сам взима своите решения?

Вярвам до някаква степен. Вярвам и в късмета. Вярвам в избора на човека и смелостта и силата да взима решения. Независимо дали според околните те са правилни, или не. Важното е да са правилни за теб. Защото ние сме на този свят, за да изпитваме и удоволствие от този живот, доколкото можем, и някаква доза щастие. А не да живеем непрестанно в тревожност, чувство за вина и да сме вглъбени в собствените си битовизми. Актьорското майсторство и работата ми помагат да излизам от това. Изборите, които съм взела, са мои лични. Дали са правилни, или не, ще разбера с времето.

Изборите винаги са правилни.

Да. Защото са мои.

Ако можеше да срещнеш своята 20-годишна версия, какво би ѝ казала? Би ли искала нещо да знае?

Да бъде по-внимателна. Доста съм се затворила.

Остана ли някой от тогавашните ти приятели?

Вече сме добри познати. Всеки си продължава по пътя. Нямам много контакти в момента. Общувам буквално с трима-четирима души.

Кой ти е близък сега?
Светлана Янчева например.