Какво те разочарова в хората?

Простотията и арогантността.

А какво те вдъхновява?

Смелостта и добротата.

Какви жени те вдъхновяват?

Силни жени! Като майка ми, леля ми, братовчедките ми, Светлана Янчева.

В какво приличаш на майка си?

В много отношения. Приличам на нея във всеотдайността ѝ. Тя първо мисли за другите и после за себе си. Може би невинаги бих искала да бъда такава, но децата ми със сигурност са на първо място за мен. И това е по закон Божи.

Какви искаш да бъдат синовете ти?

Смели и достойни, добри.

Какво им е интересно?

Футболът, естествено. Много обичат да гледат филми. Доста съм ограничила забавленията им с телефони и мобилни устройства. Рисуват много. Христо (големият им син с Деян) е втори клас, в Шесто училище и не е особено добър по математика като мен и татко ми, предполагам и като Деян. Но по български се справя много добре. Йойо е в детска градина. Успях да го преместя в държавна. И е по-дивичък, но е любвеобилен, по-палав е от Христо.

Какво правите, когато сте заедно?

Рисуваме. Строим. Играем много на „Монополи“. Разхождаме се. Христо е много добро и чувствително дете, всичко усеща и всичко разбира. В него има една емпатия. Много ме усеща като вибрация. Грижовен е. И когато съм доста по-строга с Йоан, след като 20 пъти тропа с крак, че иска нещо и може да падне таванът… Христо винаги се намесва. Той прави баланса вкъщи. Йойо е по-малък.