Лапландия е най-северната финландска провинция, обвеяна с приказна митология и сияния. Саамите са старите местни  обитатели, които вече са едва 5% от около двумилионното население. Известният  моден фотограф Костадин Кръстев-Коко, автор на кориците и на модните сесии в много броеве на списание  EVA, разказва за своето пътуване дотам с чистата радост на дете.       

Като всяко дете и аз като малък си мечтаех да стигна до Лапландия, мястото, откъдето тръгва Дядо Коледа. Затова и щом се оказах там, сякаш се върнах в детството. Лапландия наистина е вълшебна зимна приказка!

Заедно с моите приятели тръгнахме първо към Хелзинки, където ни очакваха други приятели – финландци. Първо ни разходиха из Хелзинки – много симпатичен град с руски привкус, тъй като е близо до Русия, с много приятни рибни ресторанти. Оттам с вътрешен полет стигнахме в Лапландия и още кацайки, затаих дъх от северната красота. Летището те посреща бяло и замръзнало. Не бях преживявал такъв студ. Минус 20 градуса си е приключение. Навлякохме една върху друга почти всички дрехи, които носехме, но беше толкова красиво, че си заслужаваше. Снегът, който беше навалял в началото на сезона, беше покрит с нови и нови искрящи слоеве, натрупани през следващите месеци. Картинката е толкова красива, че дори снимките, които съм направил, не могат да покажат всичко това!

Срещата ми със самия Дядо Коледа беше много магична – бях му написал писмо и той обеща да получа подарък, тъй като съм бил добро момче през годината. Получих го, а подарък ми беше любимите ми хора да са здрави и щастливи. Надявам се и занапред да е така. Дядо Коледа беше прекрасен! Има си и едно колоритно джудже, което му помага с подаръците и представя хората.
Ходихме и в една зоологическа градина, която всъщност се води природен парк и видях бяла мечка и снежен рис. Не ми изглеждаха нещастни, в много големи пространства са и страшно красиви. Пробвахме и горещите джакузита на -25 градуса – обтриваш се със сняг и после скачаш в горещата вода. Контрастно преживяване! Беше велико, макар че едва се реших да го направя, обичам да си ми е топло.

Продават навсякъде еленски рога. Много се шокирах в началото, мислех си, че им ги режат и е ужасяващо, а се оказа, че елените си сменят рогата всяка година.  

Следващата важна стъпка беше преследването на Северното сияние! Аз и моя приятелка тръгнахме с едно момче гид, като по радиостанциите ни обясняваха къде е най-силното поле и накъде да тръгнем. Това, разбира се, се случва вечерта късно, а навън беше -30 градуса. В един момент на нашия гид му казаха по радиостанцията, че трябва да сменим посоката. Пътувахме, пътувахме още два часа обратно и благополучно спряхме на едно място извън града към 3 часа сутринта. Там уловихме Северното сияние!

Снимките, които виждаме в интернет със сиянието  над градовете, смело мога да кажа, че не са истински! С просто око е почти невъзможно да се види, но камерите го хващат чудесно. Снимките ми са със съвсем оригинални цветове и това е едно от най-великите неща, които съм виждал в живота си!