Как се чувстваш на 33?

Чудесно. Христовата възраст, казват, че това е особена година, случват се чудеса в нея. Празнувах рождения си ден в Рим. За мен това е най-хубавият град на света. Беше прекрасно. В тесен кръг. Само най-близките хора. Хубав ресторант, хубаво вино, хубави приказки. Последните години така празнувам рождените си дни. Преди събирах много хора на грандиозни партита. Сега ми харесва да е камерно. Което не значи, че 34-тият няма пак да е многолюден и шумен.

Как се промени за тези 33 години?

Може би най-вече в това, че съм по-спокойна, по-уравновесена, по-категорична. По-лесно каз-вам НЕ. Преди все се притеснявах да не обидя човека отсреща, да не ми се разсърди. Сега и в личния си живот, и в работата съм по-категорична. Научих се повече да ценя и себе си, и енергията си, и времето си.

В края на март предстои да те видим в мюзикъл на сцената на Пловдивската опера. Това със сигурност е съвсем ново приключение за теб…

Ха-ха, да, мюзикълът е „Продуцентите“, има и филм от 2005-а с Ума Търман. Аз ще играя нейната героиня – шведка. Тепърва започват репетициите ми. През следващите няколко седмици ще пътувам непрекъснато между София и Пловдив. Със сигурност участието ми в Dancing Stars е повлияло да ми предложат ролята. Обадиха ми се по телефона и първото нещо, което им казах, беше: „Вие луди ли сте, аз не мога да пея!“. Оказа се, че ролята не изисква перфектно пеене, закачлива е, самият мюзикъл е комедиен. Разбира се, ще работя с музикален педагог и вярвам, че ще се справя с подкрепата на всички от операта.