Ирландия – земята на леприконите, зеленината, уискито, флейтата и легендите. Попадаме там компания, за да празнуваме рождения ден на една приятелка. Малко преди да тръгнем, получавам обаждане, че съм одобрена да присъствам на червен килим на наградите БАФТА. Преживяване, което ще ми бъде за първи път и няма как да откажа, така че правя следната програма – ден и половина в Ирландия, отскачане със самолет до Лондон за един ден и връщане вечерта за посрещане на рождения ден на приятелката ни. На пръв поглед всичко звучи перфектно измислено, уви, не се оказва точно така.

Ирландският Ню Орлиънс   

Кацаме в Дъблин след 4-часов полет и си вземаме кола под наем, за да се отправим точно от другата страна на Ирландия – към място, наречено Дулин. След още 4 часа попадаме в това много малко градче, известно като Ню Орлиънс на Ирландия заради прекрасната ирландска музика на живо. Хотелите и пъбовете със сигурност не са много, но пък ние отскачаме до точния пъб (може би и единственият), където музикантите са наистина страхотни – особено този на китарата, с бяла тениска и бейзболна шапка, а в един момент към него се присъединява и един дядо, който очевидно знае всички местни песни легенди. 

Кошмарът на някой полудял Бог

На следващия ден е време за мястото, което привлича малки и големи насам – скалите на Мохер на брега на Атлантическия океан. От векове са магнит за многобройни авантюристи и според местните жители са създадени от боговете. Внушителни, красиви и могъщи, брулени от вятър, който е готов да ни хвърли в морето със силата си, но разходката сред тях си заслужава всяка крачка.

Скалите на Мохер се издигат на около 200 м над водната повърхност и представляват огромни каменни масиви, които сякаш са изсечени от човешка ръка. Простират се на около 8 км по протежение на брега и неслучайно са на пето място в класацията за Новите природни чудеса по света. Писатели и поети, художници и фотографи са се вдъхновявали от тях. Показвани са в многобройни филми, сред които и нашумелият „Хари Потър и нечистокръвния принц“. Тук е разпръсната и пепелта на световноизвестната певица Дъсти Спрингфийлд, на която е отредено място в Залата на славата на рокендрола и в Британската музикална зала на славата.

За хълмовете на Мохер ирландският писател Джеймс Планкет пише: „В мъгливо време те изглеждат... като кошмара на някой полудял бог; при хубаво време, особено по залез-слънце, те принадлежат на митично царство“. Аз мога само да добавя, че си заслужават всяка една минута от четирите часа път дотам, има магия в това място.

Дъблинчани

Качваме се отново в колата, насочвайки се към Дъблин. Къщата, която сме наели, обаче не е в града и трябва да се отклоним. Тя е голяма и просторна, с много стаи и бани, точно както си представяме къща в провинцията в Ирландия. Настаняваме се и няколко човека от групата, които са влезли да се къпят, споделят, че им се е счувало, че някой тропа по вратата, и ни питат дали някой от нас не си е правил майтап. Истината е, че точно по това време останалите не бяхме в къщата. Писъци не сме чули, така че едва ли са били банши, но все пак се оглеждаме, като влизаме по стаите си.