Същата вечер обаче се отправяме към един от символите на Дъблин – заведение на име Johnnie Fox’s, познато като най-високия и най-стария пъб тук. Място, което съществува от 1798 година и носи духа на „старата Ирландия“. Има великолепна музика, ирландски танци, ястия и разбира се, традиционна бира.

Вечерта приключва късно, а ние с приятеля ми на сутринта трябва да се насочим към летището, за да отидем на червения килим на наградите БАФТА. В скандалноранния час 4 се качваме в такси, чийто шофьор много държи да си говорим и ни обяснява как актьорът Пол Мескал (когото предстои да видим в новия „Гладиатор“ този месец) живее на две преки от мястото, където сме отседнали. Пол е номиниран за БАФТА и предстои да го видим на килима, по съседски едва ли ще имаме време да се засечем.

На червения килим

Кацаме след доста кратък полет и се насочваме директно към Централен Лондон. Когато си на червен килим на такова голямо събитие, трябва да отидеш доста рано. Тъй като при мъжете подготовката винаги е по-лесна, приятелят ми си пътува с костюма, докато аз тепърва трябва да сменя дънките с рокля. Не каква да е рокля, а дълга златна рокля с бели пера в долната част.

Преобличам се в тоалетната на мексиканското заведение, където сме седнали да обядваме, и реакциите на хората, когато излизам в златно и пера, са истински забавни. Всичко, което съм свалила от себе си, е вече в раницата на приятеля ми и се насочваме да си вземем пропуските за килима. Спира ни охрана и аз, разбира се, тъй като не нося почти нищо, минавам бързо. Човекът обаче трябва да провери раницата с багажа и първото нещо, което вади, е сутиен.

Поглежда към приятеля ми, който е също толкова изненадан, и просто вдига рамене. Охранителят му прави знак да минава и го изпраща със съчувствие. Вече правим трескаво снимки и видеа, когато в един момент аз с ужас забелязвам, че оставям диря от бели перца по перфектно почистения червен килим. Абсолютно нищо не мога да направя и просто застивам на едно място в очакване на звездите. И те преминават – начело с кралската двойка принц Уилям и Кейт Мидълтън, Брендън Фрейзър, Мишел Йо, Анджела Басет и ирландците Колин Фарел, Бари Кеоган и Пол Мескал. Идва ми да извикам: „Пол, знам къде живееш“, но няма как да му обясня защо, без да прозвучи подозрително. След лудницата на килима е време отново за познатата схема – преобличане и летище.

Отново в къщата на духовете

Качваме се на самолета, стигаме обратно до симпатичната и явно обитавана от духове къща, където ни чака компанията, за да хапнем и посрещнем рождения ден. Камината гори, храната е вкусна, чашите са пълни с вино.

Единственият проблем е, че само след 4 часа отново трябва да тръгнем към летището, този път обратно към дома. Следващия път дано имаме шанс да видим и нещо от самия Дъблин!