"Силен дух в силно тяло“ е перифразата на прочутата максима „Здрав дух в здраво тяло“, която идеално би описала силата по време на изпитания, проявявана от 60-годишната австралийска красавица Ел Макферсън.

Бившата съпруга на модния фотограф Жил Бенсимон, провъзгласена единодушно за модела с най-перфектна фигура и коронована с прякора Тялото, не е сред любимките на таблоидите. Личният ѝ живот е сравнително стабилен (след два относително стабилни брака – вторият с швейцарския бизнесмен Арки Бюисън), има две прекрасни момчета, с които позира наскоро на корицата на австралийското издание на Vogue, и страничен бизнес с хранителни добавки. Ел винаги е била синоним на модел за пример.

До момента, в който от страниците на автобиографията ѝ не прозират сенките на демоните ѝ – личната несигурност и алкохола. До 40-ата си годишнина красавицата с фигура на газела и дълбоки, кадифени очи намира утеха и сила в него, докато един ден не се събужда с ужасяващо главоболие и срам заради лъжите, с които прикрива алкохолните следи.

„Дълги години уискито и водката заличаваха успешно страха ми да се изправя срещу самата себе си и да приема коя съм аз без маската и славата на красавицата Ел Макферсън. Когато станах на 40 години, някак събрах кураж и воля да се изправя срещу страховете си и да потърся помощ в някои от активностите на Асоциацията на анонимните алкохолици в Сидни.

Благодарение на тях, на себе си и на семейството ми успях да събера сили и да се справя с този ужасен порок, който бе замъглил всичките ми сетива!“, коментира в интервю за австралийско радио Ел. „Спрях да пия през 2003-та, защото чувствах, че не мога да присъствам напълно в живота си, а месеци след първата ми среща с анонимните  алкохолици техните регулярни сесии се превърнаха в добър трамплин да опозная себе си на по-дълбоко ниво. Наричам този период от живота си пробуждане.

Всеки има свой собствен път и не съм от хората, които признават истината за себе си, за да кажат по този начин на другите какво да правят със собствения си живот, но със сигурност знам, че това беше решение, за което никога не съм съжалявала. Напротив, то сякаш пренареди всичко останало. Най-важното, което мога и искам да направя с автобиографията си, е да кажа, че няма как да бъдете добре и да присъствате в живота си, ако не сте присъстващи и добре наистина, а с алкохола това е невъзможно!“

Ел прави пълна ретроспекция на професионалния си и личен живот, за да вдъхнови жените да не се страхуват да променят нещата, да пренареждат и приятелския си, и романтичния кръг, както и да не се страхуват от неочакваните предизвикателства по пътя си. В нейния случай това беше диагнозата рак на гърдата. Една неделна вечер преди седем години с тревожната новина се обажда мамологът, при когото прави стандартните си прегледи. „Беше истински шок, който ме повали на минутата – неочаквано, объркващо, плашещо.

Препоръката му бе да се подложа незабавно на лечение, мастектомия и химиотерапия“, признава Ел в интервю за австралийското издание на Woman’s Weekly. След първоначалния шок събрала корпуса за бързо реагиране – семейството си, и започнали сериозно да обсъждат предложенията на медицинските специалисти. По-големият ѝ син Арпад Флин предложил да потърси други мнения и така в рамките на месец Ел се срещнала с 32-ма медицински специалисти, повечето от които препоръчали стандартните решения при тази диагноза.

Някои обаче я посъветвали да намери доктори, които работят по алтернативен начин и избягват тежката химия, с която се атакуват раковите клетки. „Това време, в което се срещах и говорих с различни хора, ми даде възможност да намеря решението, което работи най-добре за мен, и се спрях на холистичния подход – без химиотерапия и фармацевтични продукти. Осъзнах, че ще имам нужда от собствената си истина, от моята система от вярвания. Беше хубаво упражнение да се доверя на интуицията, сърцето и тялото си. Стигнах до разбирането, че няма нищо сигурно и абсолютно никакви гаранции. Нямаше „правилен“ начин, съществуваше само правилният начин за мен“, пише на страниците на автобиографията си Ел.

Решението да не използва стандартните подходи обаче я изправило срещу сериозно предизвикателство – реакцията на голяма част от медицинските специалисти, които не припознали в това правилния ход. „Хората ме мислеха за луда. Но знаех, че трябва да направя избор, който наистина резонира с мен, да се справя с емоционалните и физическите фактори, свързани с рака на гърдата… А това изискваше смелост.“