Има толкова забавни филми и книги, написани от името на любимите ни кучета. Често си мислите какво иска да ви каже  домашният любимец с тези големи жадни очи, нали? С моя Лазар сме прекарали вече години заедно, с много приключения и бели – от страна и на двамата.

Защото аз вярвам, че всяко бедствие, предизвикано от кучето, е могло да бъде предотвратено от неговия човек, и че няма лоши кучета. Виж, за лошите хора могат да се напишат романи, но това не е целта на тази история. Нека „чуем“ какво може да разкаже Лазар. Той няма собствен профил в социалните мрежи, но има хаштаг - #LazarTheGreat. И наистина е “great”, или страхотен, 35 килограма чиста любов! Завинаги.

Здравейте, казвам се Лазар и съм немска овчарка на 12 години. Бих се описал като сравнително палав, вечно гладен, но винаги имам мисия за по-добър свят, дори да е само за мен. С напредването на възрастта задните крака не ме държат както преди, но желанието ми за игра и храна не е намаляло.

С моя човек си живеем страхотно, но не е като да не съм ѝ причинявал какво ли не. Бях на четири месеца, когато попаднах в нейните ръце и беше любов от пръв поглед – и за двамата. От самото начало тя е „кака“, а аз „бебо“. Когато бях на шест месеца, в рамките на няколко седмици изядох половин диван, сериозно количество кабели, снимки и албуми, чаршафи, обувки, чорапи, но най-любимото ми винаги беше каквото яде кака. Това важи и до днес. Да, може да е водило до стомашни неприятности, но пък е било най-вкусно.

Изкарвал съм ѝ акъла многократно, тъй като нямам страх от коли, нападам други мъжки кучета, ако не са ми симпатични, и съм се самонаранявал многократно, без да искам. Един път тя беше оставила едно шишенце на бюрото.  Признавам си, че този ден ми беше доста скучно и исках да видя какво има в него. Съборих го с опашка и то се счупи. Изтече някаква боя.

Потопих опашката си в нея и я размахах весело из апартамента, оставяйки след себе си по-цветни стени, гардероб, палта и доста други повърхности. Имах известни неприятности след това, но да кажем, че кариерата ми на художник е останала в миналото. Засега.

Тичал съм и след колата ѝ, тъй като ми се стори доста забавна идея, но не беше приета така от всички. Но аз просто много обичам да пътувам с кака, понякога дори просто сам скачам в багажника, без да я питам къде отиваме или без тя да е подготвила колата за мен.

Едно лято ходихме заедно до Гърция. Стигнахме и тичах доста време в една градина, обичам винаги да си нося топка, като пътувам.

След това съм заспал, а хората ми са излезли на вечеря. Събудих се от силни викове обаче, тъй като вместо да съм заспал на леглото си, съм се качил на дивана и съм го покрил с косми и пясък. Упс! На следващия ден бях обвинен от градинар, че съм нападнал котка. Аз не обичам котки, а и тъжната истина е, че няма как да ги нападна, те са доста по-бързи от мен. А и не съм много сигурен какво да я правя, ако някога я настигна.

Когато бях по-малък, през лятото ходех често на плаж. Харесва ми да изкопавам огромни дупки в пясъка, който хвърчи навсякъде около мен, но обикновено съм толкова зает с действието, че почти не чувам писъците, предизвикани именно от хвърчащия пясък. Нека споделя отсега – не обичам вода, под никаква форма, единствено за пиене, но напръскаш ли ме, бягам. Не смятам, че мириша лошо, че да трябва да бъда подлаган на това мъчение, наречено душ, всеки месец. Явно обаче с кака не сме на едно мнение.

Дори физиономията ми на отчаяние от ужасяващото мъчение не я спира никога. Това лято за пореден път прекарахме доста време в къщата ни на село. Казвам „ни“, тъй като е главно моя, аз прекарвам най-много време там. Къпането на двора е част от рутината в летните месеци, уви. Тя изисква няколко човека да ме държат, тъй като е възможно да тръгна да бягам, независимо че ми е сложно с тези крака.