Говорихме за Anime Parallele. Колко време ти отне записването му?

Лили, обикновено са ми достатъчни между девет месеца и година. За първи път в кариерата ми записите на Anime Parallele ми отнеха повече от три години. Може би защото съвпадна с ковид и пандемията. Чувствах се обезверена, не можех да се фокусирам какво искам да постигна. Слушах много и различна музика, опитах да запиша много демо версии и това ми помогна. След три години на финала открих песните, които ми дават сила да започна отново. И когато започнах турнето ми миналата година във Венеция, срещата с толкова много от моите хора, с публиката ми ми даде такава сила, че забравих това, което ме спираше и забавяше по-рано.

Коя е любимата ти песен в албума?

Трудно е да ти отговоря. Песните в албумите ми по принцип са автобиографични. В този не се получи съвсем така. Даже има истории на други хора. Така че всеки ден имам различна любима песен в него. Например днес съм в Рим и е слънчево. Бих избрала песента Venere. Утре може да е различна.

Защо нея?

Защото Венера е планетата на моята зодия Телец. Венера е нашата планета. Нейната светлина е много специална и различна от тази на другите планети. И днес светлината, която влиза в студиото, докато говоря с теб, е много красива и чувствам енергията на Венера.

Как празнува рождения ти ден?

Запитах се какво би ме направило щастлива в този ден. И когато усетих отговора, направих два концерта. Поканих хората от моя официален фен- клуб в клуб Magazzini Generali в Милано и пях специално за тях.

Наистина ли? Работи на рождения си ден?

О, да! Пях толкова много, че забравих да си изям тортата, което е добре, защото винаги съм на диета. Желанието ми е да бъда с тези, които ми помогнаха да стигна до тази възраст. Сега, когато сме пораснали, именно към тях се чувствам отговорна.

Разкажи ми как изглежда един твой ден, когато си на турне? Какво правиш?

Ставам много късно. Опитвам да остана в леглото до 12 на обяд. За да пазя гласа си за цялото турне, следвам някои правила. Не говоря с никого до пет следобед. Пиша съобщения, слушам музика или се чувам с дъщеря ми, ако не е с мен, когато имам концерти в Европа. Когато са в Щатите, тя идва. В пет следобед отивам на репетиция. Опитвам да загрея гласа ми. Правим саундчек с членове на официалния фенклуб в града, в който съм. След това влизам в гримьорната, гримирам се сама. Това е време на тишина за мен. От сцената ми дават сигнал, когато останат пет минути до излизане. И излизам на сцената по-щастлива от всякога. След концерт спирам веднага да говоря до следващия ден. Веднага се прибирам в хотела и гледам сериали.

Възстановяваш се със сериали?

Да.

Какво е да си на сцена пред толкова голяма публика, да чувстваш този огромен обмен на енергия и да общуваш едновременно с толкова хора пред теб?

Това е най-красивото преживяване за мен. Чувствам се не само щастлива, а и спокойна, макар да изглеждам много енергична на сцена. Чувствам се свободна и себе си, все едно съм у дома.

Напълно разбирам това. И аз се чувствам по същия начин, когато работя моята работа.

Нали?! И не мисля за проблеми. Нищо не ме тревожи, не се притеснявам, че някой би ме критикувал. Само че не умея да крия емоциите си. Като прозрачна съм. Веднага може да се види дали съм щастлива, дали денят е бил хубав или съм имала напрегнат разговор. Не мога да играя. И все пак се чувствам защитена, все едно някой ме пази.

Благодарности на хотел InterContinental Sofia за прекрасния фон на интервюто с Лаура Паузини.