Кой е любимият ви фотограф, пред когото сте позирали?

О, трябва да помисля дълго и сериозно за това, преди да отговоря.

Kаква е тайната на това да позираш?

Никога не съм била особено добра. Винаги ме е притеснявало. Във филмите е различно, защото играеш някой друг и не си ти. По-лесно е, отколкото да бъдеш себе си.

Изглеждате силна и крехка едновременно, но винаги присъствате в снимките. Не сте скрита зад гримаса. Изглеждате като някой, на когото му харесва.

Понякога ми харесва, но не често. А по повод истинността в снимките – спомням си по време на работата ни върху филма „Франсис“ си говорихме с Джордж Хърел, който беше снимал всички най-красиви жени тогава. Фотографиите му бяха много въздействащи и бях удивена, че бяха с толкова силно осветление, а снимаше на лента, не дигитално. Но той ми обясни, че рисува върху негативите. И наистина го прави. Ще го забележите, ако обърнете внимание на драматичните сенки, миглите, скулите.

Все още ли снимате с фотоапарата си Leica, който Сам Шепърд ви подари?

Да! Никоя от тези фотографии, които виждате, не е дигитална. Всички са снимани на лента. Все още могат да се намерят, не на много места, но има.

Сама ли проявявате фотографиите?

Правех го, когато имах черна стаичка, но сега живея в Ню Йорк и нямам.

Защо снимате в черно и бяло?

Винаги ми е харесвало това. Цветовете не ме привличат. Да ви отговоря честно, не знам как да работя с цветове. Нямам око за това. Мисля, че човек трябва да вижда по по-специален начин, за да снима в цвят както Уилям Еглестън. Аз харесвам черно-бялата фотография от много години.

Дори сте облечена в черно.

(Джесика Ланг се смее.) Да. Защото е по-лесно. Винаги е по-лесно.