Да си представим, че играем на асоциации. Казвам ви например: "Сватбена снимка, поставена на централно място в къщата, баща води сина си на футболен мач, снимки на жената и децата в офиса, цялото семейство е събрано край коледната елха или на масата". Работата е ясна, вероятно ще си кажете - намислила съм си някоя реклама за прах за пране или бульон.

Не, намислих си думата "семейство". И знам, че нито един рекламен стратег няма да илюстрира сиропа за кашлица със семейство в развод. Правдива ли е обаче тази толкова често използвана асоциация за "щастие"? Мисля, че не. Въпреки факта, че от първия си дъх сме бомбардирани с приспивни песнички, в които майката и таткото бдят над бебето, после идват надеждите на родителите "добре да се омъжим" и разбира се, рекламите, в които домакинята избира точно този прах за пране, който ще спаси семейството й от мръсотията на външния свят.

Семейството е нещо като атом, крепост в самия център на безжалостния външен свят.
Политиците също държат речи за някаква си "средна класа", която означава точно това - добре задоволено средностатистическо семейство с две деца.

Средностатистическото семейство обаче е нещо съвсем различно. Например във Великобритания на всеки 1000 възрастни 100 са самотни родители, 2 милиона и половина деца живеят в семейства с втори или трети родители. На мен ми стига само да си отворя тефтера с телефоните. На буквата А откривам 4-ма разведени, 2-ма женени втори път, 3 семейства, които едва се понасят, но някак се търпят. Още на В разбирам, че не ми е ясно какво е "средна класа". Дори личната ми статистика показва, че атомът все по-често се дели на малки части.

И въпреки това словосъчетанията "разбито семейство", "дете на разведени родители", "самотна майка" все още са анатема. Обзалагам се, че никой PR-стратег няма да използва персонажите им за реклама дори на пенсионно-осигурителен фонд. Защото съществуват едни други статистики - че децата на разведени родители са по-лоши ученици, по-често попадат в лоши компании, по-често стават крадци, наркомани, престъпници, самоубийци, а и да не станат, животът им като възрастни винаги ще бъде белязан от травмата, едва ли ще могат да създадат хармонични връзки… Надменно ще ги пренебрегна, защото се сетих за една статистика от книгата "Пътеводител на галактическия стопаджия".

В галактическия статистически институт бяха изчислили, че средностатистическият жител на нашата галактиката има три ръце и притежава хиена. Аз не притежавам нито хиена, нито средностатистическо семейство. Може би дори не съществувам? Всъщност убедена съм, че след десет години това, което днес наричаме "нормално" семейство, няма да има нищо общо с онази идилия от рекламата на праха за пране.


семейство като дънките на Васко Кръпката

Нормалното семейство ще заприличва все повече на дънките на Васко Кръпката, защото ще се превърне в безразборен хибрид от майки, бащи, мащехи, пастроци, братя и сестри, полубратя и сести, че и техните полубратя и сестри. А заедно с децата цяла банда възрастни -лели, чичовци, семейните приятели на първото семейство на мъжа, тези на първото семейство на жената… Как подобни "семейни общности" могат да оцелеят без латино-драми? Може би чрез любов, приятелство, искрена прошка… Банално, а?! Чак "виждам" кривата усмивка по лицата ви. Прекалено горделивите хора могат да са ужасени от подобна перспектива - да си пият кафето с неговата бивша и да си прехвърлят децата, когато им е удобно, а не в определените за свиждане дни.

Но аз познавам все повече и повече хора, които заживяват именно в такива "комуни". Сякаш първобитният инстинкт да се чувстваш защитен, само ако си част от някаква по-голяма общност започва да работи на пълна пара, колкото повече техниката и комуникациите ни отдалечават един от друг. Във времето, когато патриархалното семейство е имало по пет-шест деца (дядо ми е имал 7 братя и сестри, а баба ми - 9, което не попречи на пра-баба ми да доживее до 93 без да се разболее от остеропоза, склероза и прочие "-ози"), тази общност се е създавала от само себе си. И ако помислим, изглежда съвсем логично семейство само с едно или най-много две деца да се чувства леко несигурно в твърде малката семейна клетка.

Дори самотните родители предпочитат да се ограждат с приятели, понякога живеят с тях и осъзнават, че разбирателството и любовта са по-ценни от дълга и закона, според който е извършено неуспешното бракосъчетание. Така или иначе духът е излязъл от бутилката, атомът е взривен. На потърпевшите им трябва време да се посъвземат, за да осъзнаят, че не е грешно да търсят щастието си извън утъпканите пътеки.

Най-добрият ми приятел, продуцент на телевизионното шоу "Игри на съдбата", Георги Ангелов, има 18-годишна дъщеря Деси от първия си брак с Таня, 8-годишна дъщеря Алиса от втория брак с Влади. Третата му дъщеря - Неда - е от връзката му с Яна, "за която винаги съм мечтал". Първата и втората му жена са омъжени повторно и имат момчета. Най-голямата му дъщеря почти всеки ден ходи при него, част от ваканциите си прекарва при втората му съпруга и новото й семейство, а лятно време при родителите му във Варна се изреждат всички. Познавам всичките му съпруги и никога не съм забелязала дори нюанс от "гледане на кръв".

"Важното не е дали аз се чувствам добре, а как се чувстват децата ми. Радвам се, че въпреки неизбежните конфликти около всяка раздяла съумяхме да останем изключително близки приятели. И то до степен, в която не е проблем да се съберем почти на куп във Варна, в апартамента на родителите ми. През лятото там бяха първата ми жена, вторият й съпруг и синът им, после се събрахме едновременно аз, Яна, втората ми съпруга и сегашният й мъж заедно с техния син, най-малката и средната ми дъщеря".

Най-голямата дъщеря Деси по това време е била в чужбина, иначе със сигурност и тя щеше да бъде там."Не съм виждал такава любов между сестри, каквато съществува в това двукратно разбивано и трикратно създавано семейство. Освен това смятам, че има нещо много красиво да имаш повече деца от различни хора. Смесицата на гени обогатява генотипа. Покрай по-големите деца забелязвам, че мобилността на семейната среда между различни домове и дори държави, им създава много позитивен начин на мислене. За нито една от тях не представлява проблем, че мама и татко живеят с други хора.

Заслуга за това имат и съпругите ми, защото си общуват спокойно, без напрежение, ревност и никоя от тях не се притеснява за детето си, когато е при другата. А аз съм доволен, че съпрузите им се държат с моите дъщери с не по-малка загриженост от мен. По-големите ми дъщери приемат Яна безрезервно като втора майка, а майките им по никакъв начин, нито с думи, нито с действия, нито с поведение, показват, че това ги обижда или с нещо накърнява техния авторитет пред децата им."

Редакторка в сп. Вог признава, че има две деца от първия си брак и две от втория. Първият й съпруг също имал още две деца и се е случвало малката й дъщеря да пита каква се пада на дъщерите от втория брак на първия й съпруг - нещо като сестра или нещо като братовчедка? Техните деца се местели от дом в дом без това да им причинява особено страдание (в техния случай дори ставало дума за местене между Великобритания и Швеция). Колкото и странно да звучи, се чувствали сигурни.

"Обичта, разнообразието и хаосът са въздухът, който дишат. След един уикенд в лятната ни къща, на който се бяхме събрали около 12 възрастни и 20-тина деца, си казах: "Ако някой ми беше казал преди десет години, че семейството ми ще представлява такъв невъобразим миш-маш, щях да му кажа, че е луд. Но сега ми изглежда съвсем нормално. В крайна сметка може би не е лошо, че на децата ще им бъдат спестени някои догми и скрупули".


семейството като комуна - детето получава любов от всички

Аз също съм си мечтала за брак, който ще трае вечно. Но в крайна сметка не стигнах дотам. Сега съм доволна, че синът ми има две различни среди на общуване, моята и на баща му, и съм готова да отговарям на всякакви въпроси, защото той вижда, че никой не крие нищо от него, че няма някакви специални дни и часове, отредени за общуване. Иска да е при баща си, звъним му, отива при баща си, ако баща му е зает, приятелката му с удоволствие го взима. Не ми се е случвало да проявява ревност или да става раздразнителен, когато го запознавам с мои приятели мъже.

Какво лошо има да получаваш любов от всички приятели на мама и на татко, вместо да живееш с двама, които не се обичат? Ако не се обичат, родителите по-често се опитват да си съперничат за детската любов. В моя случай такова съперничество няма. Някъде бях чела, че китайците нямат дума за "криза", наричат това състояние "време за вземане на решения", защото, когато си добре, не мислиш за промяна. Животът трябва да те чукне здраво, за да започнеш активно да го променяш.

Няма какво да се лъжем - и аз съм била объркана, депресирана и притеснена, че детето ми няма да има традиционната сигурност на класическото семейство, която имах аз като дете. Мисля си обаче, че сигурността за детето - това е любовта и вниманието, което получава, а не просто заредената с напрежение семейна двойка, която едва се понася и се състезава, за да спечели малкото объркано създание на своя страна.

Мисля си, че и семейните, и самотните, и разведените родители мислят еднакво как да заведат децата на училище навреме, какво да им сложат за закуска, не ядат ли прекалено много сандвичи за сметка на прясно приготвената домашна храна, дали да им купят паста за зъби, която има вкус на мента или на ягодка, как да свършат всички служебни и домашни задължения и да поспят поне пет часа, кой да се обади в училище по повод счупения прозорец или когато децата са болни.

Все повече ми се струва, че думата "семейство" не е съществително, а по-скоро е глагол. Какво означава "да семействаш" - да обичаш безусловно и да успееш да си вземеш най-доброто от бъркотията, в която си попаднал, независимо какво казват тези с идеалните семейства. Нещо повече - има неща, които научаваме за семейния живот, едва когато структурата на семейството колабира.


семейството като глагол

Например мъжете научават как да бъдат истински бащи едва когато станат самотни родители. Научават се да сменят пелени, как изглеждат лепенките за рани, че в четвъртък детето има допълнителен багаж за училище - тенис ракета или екип за плуване, налага му се да опече пиле или в краен случай да научи коя е любимата пица на сина му, научава имената на съучениците и приятелите (и неприятелите). И още нещо - всеки от новата семейна общност се научава да не приема присъствието на другите като даденост. Такова разбиране неминуемо прави следващите връзки по-стойностни, а колкото до децата, едва ли ще приемем твърде драматично мига, в който ще напуснат дома.

Хората от традиционните семейства понасят твърде тежко внезапното осъзнаване на факта, че децата не им принадлежат по право. Наистина с децата, които живеят в повече от едно семейство, трябва да си по-внимателен, да ги изслушваш, често да разговаряте, за да знаете какво ги обърква. Малко е уморително, но от опит знам, че когато обясниш на едно дете, че мама и татко по отделно са прекрасни хора, но да са заедно прилича на това да ядеш шкембе чорба, поръсена с настърган шоколад и боровинки, и на тебе ти олеква.

Всъщност семейството на бъдещето е точно обратното - разширяване на семейната общност, а не стесняване. Ние, възрастните, сме тези, които по-често искат реванш, тези, които се затварят в себе си; децата често проявяват по-голяма толерантност, по детски "намират цаката" на общуването с новите братя и сестри, с друга майка или татко. Пред тях се държим "възпитано", дори когато искаме да удушим бившия партньор и магията става - взимат се мирни и взаимоизгодни решения. Страдат онези, които превръщат децата си в оръжие срещу другия, а не онези, които са склонни да приемат, че само са си поиграли на "стражари и апаши", омръзнало им е и сега строят с конструктор къща, в която живеят всички и им е весело.


семейство и половина, семейство и три четвърти

Приятелят на списание "Ева" и главен редактор на "Кой" Борис Ангелов например казва: "Имам семейство и половина". Майка му и баща му се развели, когато бил на 6 годинки. След това майка му се жени за приятел на баща му, актьора Пламен Сираков. От брака им се ражда сестра му Пламена. "Вторият ми баща е съвсем различен от истинския, но аз ги харесвам и двамата, защото съм получил различни гледни точки за живота, което пък ме тласна да наследя професията на майка ми - журналистката Светла Вълканова от Националното радио. Мислех да се занимавам с туризъм и първоначално пишех, за да изкарам джобни пари, докато учех, после разбрах, че това е моята професия".

Междувременно баща му също се жени втори път. Борис смята, че "заслугата" баща му да се ожени точно за тази жена е негова и на доведената му сестра Гергана. Като деца те ходели в една и съща детска градина и родителите им се запознали на автобусната спирка, после се залюбили и оженили. Баща му има още две деца от втория си брак - Веселин, 9 години по-малък от Борис, и Александър - 20 години по-малък.

"Винаги съм приемал семейните ни отношения като нормални, първо защото никой не ме е питал какво предпочитам. Да има човек две семейства или семейство и половина според мен е по-добре във всички случаи. Общуваш с повече хора, имаш повече познати, повече хора, на които да разчиташ. Да си призная чистосърдечно, аз съм се възползвал от тази ситуация, особено в работата си. Защото от семейството на майка ми имам контактите в журналистиката и актьорските среди, а от баща ми контактите с бизнес-обществото. Знам, че повечето деца в моето положение се травмират, но ми се струва, че това е техен проблем.

Моите родители са много интелигентни и винаги са ме оставяли да се оправям сам във всичко, не само в семейните отношения. Научих се да правя собствен избор, да се приспособявам, да превръщам загубата в предимство. Всъщност, аз не го чувствам като загуба. Напротив, смятам, че е супер да имаш много братя и сестри, защото е все едно да имаш повече родители. Това, за което не можеш да си говориш с родителите, можеш да го споделяш с братята и сестрите си, или с не-прекия родител.

В началото ми беше тъпо, но постепенно ми хареса и осъзнах, че е в моя полза. Не изпитвам никакви угризения, че започнах да се възползвам от тази даденост. Много важно е и това, че нито майка ми, нито баща ми някога са говорили нещо лошо един за друг. С братята и сестрите сме в супер-отношения, смятам, че всеки един от нас е по-широко скроен, по-толерантен, дори мога да кажа, че познавам повече пропаднали хора от така наречените "здрави семейства".

Не знам дали времената са се променили или този импулс да живеем в по-големи общности е само по-високо ниво на родово-племенното ни съзнание. Не знам дали малката семейна клетка е истинският смисъл на "семействането" или само шанс да научим, че не това сме ние, но във всеки случай мисля, че какъвто и избор за себе си да правим, е по-добре той да бъде по-далеч от потискащата и депресираща култура на вината.