Като един истински представител на астралния знак риби, полската кинорежисьорка Малгожата Шумовска плува свободно в открити води, дори те да водят до препълнения с разнообразни видове морски басейн на Холивуд. Всъщност въпреки силните продукции във филмографията ѝ, светът заговори за Шумовска, след като по време на ковид пандемията се появи филмът ѝ „Безкрайна буря“ с участието на звездата Наоми Уотс.

Експериментален и за самата нея, заради бюджета и размаха, разказът за една силна жена, която преминава през серия от изпитания, за да спаси бедстващ мъж в планината насред жестоката снежна буря, е донякъде отражение на самата режисьорка. Дръзка, силна, непредвидима и достатъчно смела и свободна, за да признае за страховете, съмненията и несигурността си в творчески план, родената преди 51 години в Краков режисьорка напомни по време на срещата си с публика и медии в София, че все още търси себе си.

Режисьорката на „Жената от…“ пристигна в столицата по покана на създателя на София Филм Фест Стефан Китанов и получи престижната награда на Международната федерация на филмовата критика „Фипресси платиниум“. Дебютът ѝ в програмата на София Филм Фест е през 2015 година, когато показва филма си „Лице“, който ѝ носи наградата на журито „Сребърна мечка“ на Берлинале през 2018 година. Стилът ѝ е се откроява и прави впечатление на кинокритиката и публиката. Те припознават в Шумовска истински независим кинорежисьор, обръщащ внимание на герои и сюжети, които обикновено убягват на големите филмови продукции, както и на теми, които провокират размисъл и предизвикват неудобство, защото остават на тъмно за общественото внимание.

Такива са героите от филма „Тяло“, „Леки момичета“ с участието на Жулиет Бинош (оргиналното заглавие е Elles), „33 сцени от живота“ и „В името на...“. Многоточията в заглавията на някои от творбите ѝ издават нежеланието ѝ да се изказва като финална инстанция, а по-скоро да поставя акцент върху персонажите, които обществото предпочита да не вижда – като свещеника, който поставя под съмнение сексуалността си, или мъжа, който с един удар на сърцето си разваля цялата колода от карти на съдбата, за да открие, че въпреки привидното фамилно щастие всъщност се усеща и се вижда повече като жена, отколкото като съвременен наследник на Адам.

В София любимката на полското издание на Vogue (Малгожата бе корица на списанието на ноемврийския му брой) отново разбуни духовете с признанието, че обича свободата си повече от всичко и че все още търси отговор на въпроса коя е. Изглежда, че тази въпросителна маркира целия ѝ живот, защото търсенето започва още когато е студентка и следва история на изкуствата за радост на своя баща, известния журналист и режисьор Мацей Шумовски.

„Баща ми винаги очакваше неочакваното от мен и кратките моменти на радост в общуването ни бяха, когато усещаше, че в това, което правя, има център. Мисля си, че вечното търсене, което продължава да ме води и днес, е донякъде плод на постоянния ми бунт срещу нормите, срещу очакваното, срещу плановете на другите!“, коментира в София режисьорката. Признава, че работи инстинктивно и това се усеща в хармонията, която има заедно с партньора си на снимачната площадка Михал Енглерт (неговият чичо Ян Енглерт е прочутият полски актьор, който изпълнява блестящо ролята на отец Ередия във филма на Въло Радев „Осъдени души“). Работят в тандем вече в няколко кинопродукции и онова, което изглежда възможно само за братя Тавиани и братя Коен, като че ли се усеща все по-силно във въздействащите им филми. Най-новият „Жената от...“ се ражда след многобройни срещи с транссексуални хора от всички възрасти, които живеят в Полша от десетилетия. „Те ни се довериха безрезервно и така можахме да разкажем техните истории. Аниела, която почти половината от живота си е живяла като мъж в провинциален град, но извървява трудния път към свободата си, ни се стори подходящата метафора на прехода в Полша и на обществото, някога обединило се в „Солидарност“, за да свали комунистическия режим“, с тези думи представят филма си на Берлинале Малгожата Шумовска и Михал Енглерт.

Необичайният поглед на Малгожата към нейните необикновени герои предизвика интереса на италианската модна дизайнерка Миуча Прада, която от години подкрепя независимите артисти с арт платформата Miu Miu Tales. Форумите, които събират млади артисти, са пространство за споделяне на ценности и интереси, далеч от мейнстрийма на Холивуд. Малгожата е една от любимките на Прада и не пропуска нито едно от изданията на Miu Miu Tales. „Определено не съм от хората, които следват посоките и тенденциите. Много млади режисьори в Полша ме питат как могат да успеят в Холивуд – нямам отговор на този въпрос. Никога не съм търсила отговора му, защото винаги действам инстинктивно. Ако харесам проекта, се включвам, ако не – забравям за него. Когато дойде поканата да заснема холивудски филм с участието на Наоми Уотс, си казах – защо пък не?! Това е опит. Случи се по време на ковид паузата и бе добра възможност да изпитам собствените си способности за работа с по-голям екип, по-голям бюджет, с по-големи очаквания от страна на филмовото студио!“, разказва Малгожата.

Не отстъпва от импулса си да разказва истории, които вълнуват сърцето ѝ, с надеждата, че това ще е най-краткият път до публиката, и когато работи с актриса от ранга на Жулиет Бинош. „Лоши момичета“ е изцяло заснет на френски език. „Имах някакви най-бегли познания по френски, който съм учила в училище, но на терен нямах никакви колебания в способността си да се оправям на този език. С Жулиет се разбирахме от половин дума и снимките преминаха с особена лекота!“
Не си мислете обаче, че всичко в професионалния ѝ живот е като по ноти. „Не харесам ли актьора или актрисата, обикновено стават конфликти, затова избирам да работя с хора, които харесвам!“

Емоционална, свободолюбива и безкрайно независима, Малгожата винаги избира пътеката встрани, а не пътя, по който се движат останалите. Такъв е и изборът ѝ за партньор в личен план. От 12 години режисьорката споделя живота си с 14 години по-младия полски актьор Матеуш Кошикуевич. 11-годишната им дъщеря Алина расте заедно със сина на Малгожата – Мачей, роден от предишна нейна връзка с полски монтажист.

Враг на измамното удобство, отказва да приеме примамливия договор от водеща стрийминг платформа, за да се върне и заснеме филма „Жената от…“ в Полша. „Категорично не искам и няма да бъда зъбчатото колело в машината на някоѝ друг. Оказва се, че за Холивуд съм твърде независима. Добре тогава, избирам да работя и снимам с хора, които приемат и признават свободата ми!“

В Полша филмите ѝ променят обществените нагласи и формират мнения по важни въпроси – като приемането на различните по сексуалност хора. „Радвам се, че „Жената от…“ предизвика толкова сериозни промени. Имаме изказаното устно потвърждение и подкрепа от страна на полския министър на правосъдието, който каза, че ще работи заедно с нас за утвърждаване на закони, които дават пълна свобода и възможност на тези хора да имат нормален живот“, коментира Малгожата без нито за миг да оставя впечатлението, че прави нещо кой знае колко необикновено. Просто променя живота на невидимите за обществото герои, защото чувството ѝ за справедливост и свобода го изисква.