Милена е неуловима - пътува из държавата и пее на предизборни митинги. Казва, че от избори на избори събира пари, за да обзаведе новото си жилище. Иначе в цялостната стагнация за българската култура и в частност попмузика изкарва, колкото да си плаща бирата. И врачките. Защото певицата непрекъснато се консултира с разни гадателки за близкото си бъдеще.

В една пауза между два концерта в провинцията каня Милена да се видим в Южния парк. Тя закъснява за срещата, аз си припомням, тананикайки, нейните песни и си мисля, че тя е една от най-непресторените жени, които съм виждала. Така де, каквото й е на душата, все го е изпяла! Включително и за Робърт, в когото беше влюбена, после замени с друг, ама пак Робърт, за когото се омъжи за малко.

Междувременно, докато чакам, пред очите ми едно момиче прострелва младеж с газов пистолет в лицето. В два след обед. В залисията около случилото се почти не виждам откъде изниква моята певица - с яркооранжев панталон, опъната върху пищния бюст (нито една фолкпевица не може да й се опре) шарена тениска и кафеникаво яке. Пита какво е станало, вълнува се, веднага поръчва бира. После се оплаква, че от седмица е с бъбречна криза, видели й на рентген две камъчета, едното било тръгнало и имала страхотни болки. "Снощи обаче ако знаеш какъв концерт направих в Сопот на четири бусколизина, два но-шпа и няколко аналгина! Направо щяха да изкъртят читалището - заради лошото време трябваше да се наврем вътре."

Същата си е Милена, да имат да взимат всички, които твърдят, че е пораснала! Вечна тийнейджърка. По едно време беше се поналяла, но сега я виждам отново във форма - е, по-женствена, но от това и по-секси. Лицето й без бръчица, косата - раздърпана, в два цвята.

Отърсих се от всичко мазно

Какво направи, та отслабна така?

Не ям. По-точно ям по малко. Винаги съм си угаждала. Ако не си угодя, съвсем полудявам. Разстройвам се тотално. Аз отдавна ползвам яденето за оправяне на настроението. Сега не се лишавам от ядене, просто намалявам количеството. Хляб ям много малко, само препечен или ръжен. Нищо мазно! Вече една година. Гледам да хапвам поне веднъж на ден - вечер главно - някаква лека супа. Много обичам шкембе чорба и там, където си я поръчвам, вече знаят - правят ми я без масло. И яйца по панагюрски без мазнина ми готвят. По турнетата сега нагъвам таратор без олио. Като свикне човек да се храни по определен начин, после не му тежи, някак от само себе си започва да избягва тежките храни. Обаче бира пия, което е добре за кожата, но лошо за фигурата.

Чу се, че си правила липосукция при д-р Кръстинова във Франция.

При коя какво съм си правила? Абе у нас, като видят, че някой известен човек се е променил външно, всички започват да си правят реклама на негов гръб. Нищо не съм си правила и няма да си правя. Има един д-р Сердев, който ме навива да ми направел ей такива джуки и не знам си какви скули за 3 500 долара. Че аз ако имам толкова пари, сигурно ще ги вложа в джуки и цици!

Не ходиш ли на фитнес?

Не. През март изкарах една много тежка бронхопневмония и докторите още не ми разрешават да плувам например. Защото ще взема да настина…Представи си да ме повтори, кой ще ме гледа, като живея сама! Няма кой да ми пазарува дори. А и много мразя да стоя сама, имам фобия. Сигурно защото в един предишен живот съм била вещица и са ме затворили без вода и храна. Умряла съм в страшна самота и в мъки. Не мога да оставам сама, дори и в замък да съм! Затова гледам да си пазя здравенцето.

Душата как си пазиш?

За мен е много важно да ми е спокоен духът. Ужасявам се от душевния хаос, в който съм изпадала 5 или 6 пъти досега. Тогава за нищо не ставам. Чувствала съм се като касетка, на която е извадена лентата. И трябва много бавно и внимателно да се навие отново. Около развода ми беше нещо подобно и ми беше адски трудно.

Напоследък много се притеснявам, че поумнявам, което за мен си означава остаряване. Едно време като имаше нещо за правене просто го правех без да се замислям, бях пълна с енергия. Сега първо мисля как ще стане, дали е възможно, после действам. Или ми едва енергия, или не. Очевидно е настъпил зрелостен момент, който ме плаши. Защото няма нищо по-хубаво от един безгрижен човек.

Изцяло ли е зачеркната връзката ти с бившия ти съпруг?

О, с Робърт си останахме приятели. Пишем си и-мейли, пращаме си снимки кой как изглежда. Между нас няма враждебност.

Имаш ли сега гадже?

Има един човек, когото много обичам, но всички врачки ми казват, че не е писано да сме заедно.

Омръзна ми да съм часовник

И ти им вярваш?

Аз винаги съм ходила по врачки и винаги съм вярвала в тях. На времето при леля Ванга, Бог да я прости, ходех и тя всичко ми познаваше. Както го казваше, така се подреждаше после. Аз обичам да зная какво ще стане, да съм подготвена. Така като поглеждам в бъдещето наваксвам точки. А когато имаш няколко точки в плюс, по много особен начин можеш ти да си изиграеш картите. Помага.

Кажи една врачка, на която вярваш!

Последната, с която се виждам, се казва Антонина. Стои срещу мен със затворени очи, даже не ме и гледа, и говори. Нищо не пита.

Няма ли противоречия в това, което са ти казвали различни врачки?

Не, добрите казват едно и също. Ходила съм и при слаби, които си дрънкат глупости за пари общо взето. Ама познавам и няколко много добри, които имат дарба наистина.

Какво от това, което са ти предсказвали напоследък, се е случило вече?

Ама съвсем конкретно! Антонина ми каза на турнето да внимавам да не си изкълча крака. И аз бях нащрек през цялото време. Накрая обаче стъпих на едно място, добре че се бях хванала. Скъса ми се обувката. Ако не се държах, наистина щях да си изкълча глезена.

Доколко напред във времето си наясно какво ще ти се случи?

Аз не питам до края на живота си. Питам за един-два месеца напред. Не ме интересува и кой ще ме срещне и какво ще ми каже. Важно ми е здравето, душевното спокойствие, близките, неприятелите.

Добре де, като ти е казала гледачката, че връзката, която имаш, не е перспективна, ти какво ще направиш? Ще се откажеш ли от приятеля си?

Не. Ще видим как ще се развият нещата. Аз и слушам какво ми врачуват, но слушам и моя вътрешен глас какво ми говори. А този човек го обичам, имам неговите чувства, значи любовта продължава и ще видим докъде.

Направих вечния скандал

А питаш ли кога ще пораснеш?

Не, така съм си добре и не искам това да ми се случи. Искам да съм като Питър Пан. Не мога да си представя без да изпитам ужас как някой ден ще се изправя пред огледалото с бяла коса. В такива моменти сякаш всичко отвътре ми се обръща и ме обливат топли вълни. Аз сигурно ще порасна само на външен вид, не на вътрешен.

Милена, в края на краищата това е неизбежно. В един момент да не се окажеш смешна с външност на бабичка и дух на дете?

Страшен асинхрон! Но сигурно наистина ще съм някоя баба, дето рита футбол в парка и стреля с прашка гадовете, които паркират накриво пред блока. И на когото му е смешно, ще се смее…
Не си ли мислила да преодолееш страха си от остаряването с едно свое дете? Мислила съм, много обичам децата. Иска ми се да имам свое малко копие, ама да не е лигаво. Даже май планирам да го направя скоро, …някой ден. Да, ама като нямам мъж? Трябва да си имам, да се омъжа.

Ти искаш непременно да се омъжиш, за да имаш дете!?

Има вариант да си имам бебе и сама, но с моята професия това ще ме съсипе. Това е проблемът. Ако имам бебе, трябва да спра да работя. И кой ще ни издържа тогава мен и бебето?
Е, хубаво де, само с пеене ли можеш да си вадиш хляба? Мога да се занимавам с всичко, свързано с нашия шоу бизнес, включително и с телевизия. Ако не съм в шоу бизнеса, бих могла да имам магазин за много странни неща, за магически работи, но трябва аз да ги избирам.

Такива едни, които човек използва, когато иска да излезе от реалния свят. Ето виж какво съм си купила (вади някакви ароматни индийски пръчици и ми ги завира в носа). Много ги обичам.

Това ли е твоята дрога?

Не, не. На мен наистина ми въздействат миризми, но не в буквалния смисъл на думата. Аз душа хората. Някои миришат на меко, на уютно. Други миришат като на бодли, не мога да се доближа до тях. Ако се опитват да се маскират с някакъв парфюм, става много противна комбинация - бодлите им стават два пъти по-дълги. Много хора не разбират колко губят, когато използват неподходящ парфюм. Те го правят, защото е модерно, но като не им седи?

Все едно да облечеш дреха, която ти е голяма или малка, напълно не ти подхожда. Като застане химията между тебе и парфюма знаеш ли какво е? Такива хора са просто консуматори на живота, третото око им е затворено, не усещат истинския вкус. Озонът например на мен ми мирише на могъщие, става ми могъщо като го надуша, идват ми сили. Но като си помисля, не бих могла да се парфюмирам с парфюм, който мирише на озон, ще ми стане лошо. Той не може постоянно да е с теб тоя аромат, той е нужен само за миг да го вдъхнеш за три секунди. Като подушиш и ти идва картина, не зная точно каква е тази чувствителност…

На какво мирише спокойствието според теб?

Може би на ванилия и на момина сълза. Майка ми едно време работеше в работилница за ванилови бонбони и кучетата от кварталната градинка се лепяха за нея. Бих искала и мен да ме възприемат така не само кучетата, а и хората.

Ти каза, че е важно да ти спокоен духът. Как го зареждаш?

Из парковете ходя, лягам по гръб на тревата, прегръщам дърво, ровя в кал. Много обичам кал, озверявам, като пипам глина, иде ми да вляза в нея. Странно е, че го правя отдавна, а сега ми го каза Антонина като начин да се зареждам. Във вода енергията излиза от мен, чувствам я като желе. Водата не може да влезе в мен, не може да разреди нищо.

Омръзна ми и да стоя натясно

Има ли място, където жадуваш да бъдеш?

Винаги искам да съм там, където не съм била.

А какво страшно ти е омръзнало?

Да тъпча на едно място. Като се въртя в кръг, зациклям. В Англия беше такава ситуацията - така виждах кръга, в който се движа, че направо ми ставаше лошо като на панаирджийска въртележка. Въпрос на дни беше да намеря изход. Излизайки, се почувствах нов човек - като семенце, духнато от вятъра и намерило място къде да се развива.

Какво досега не си опитала, не си направила?

Абе напоследък размишлявам какво е да си птица и изведнъж да се озовеш като къртица под земята.

Как ще реагираш?

Глупости ли говоря?

Обърнах гръб на суетата

Много философски го подкарахме. Ти минаваш за мъжко момиче, кои са мъжките черти в характера ти?

Значи в един от предишните си животи съм била мъж, японски боец, човек на закона. Затова няма нищо чудно, че много обичам метални предмети - отвертки, клещи, ножове, от малка имам афинитет не към накити, а към сечива. Не само заради това се определям като мъжкарана. Свикнала съм винаги да се оправям сама, никога не се глезя, не кокетнича. Благодарение на това съм такава, каквато ме виждаш. Имам черти на мъж-боец, не на мъж лигльо. Лигльовците са вредни. Има разлика между мъжа-кристал и мъжа-паве. Обожавам мъжа кристал - не хленчи, отговорен е, честно воюва, не стреля в гръб.

Опръска ме светът със кал

На теб стреляли ли са ти в гърба?

Всякакви хора. В България прецакването, лъгането, използвачеството не се приемат като лоши черти, а като нещо нормално. В масата си не сме хора от сой. Трябва да се научим да сме благородни. Питай десет души от улицата какво е благородство, да видим дали ще ти отговорят.

Да се пазариш благородно ли е според теб?

Трябва да го правиш, да се научиш да го правиш. Ако зависи от мен, ще забраня парите. Но след като ги има, мисленето е друго, нали? И се налага и да се пазариш, то е един вид защитна реакция.

Кое за теб няма цена?

Това, което обичаш. Моето куче непрекъснато някой го харесва и иска да го купува. Ако за един безчувствен консуматор то струва 300 лева, за мен е безценно. Аз като се разведох с Робърт и като трябваше да си прибирам нещата от дома ни в Англия, напълних колата не с телевизори и разни други безумия, а с вещи - наглед глупави, но със сантиментална стойност. Влюбвам се в разни неща, незначими за другите. Разни приятели ме питаха защо съм довлякла толкова боклуци, а не скъпи вещи.

Да, ама те не знаят за мен колко много означават тези дреболии. Обичам и жилището си и никак не разбирам защо трябва интериорът да се променя според някаква мода. Та всичко там е заредено с теб, с твоята енергия, как може да го изхвърлиш или да го продадеш. Аз и художниците не мога да разбера - изливат си енергията в една картина и после я продават.

Тан-дър-ла-та-тан-дърла-та-та-та

С песните не е ли същото?

Не. Създавам ги, пускам ги в ефира, но пак са си мои. Докато с картината е друго.

Какво е това, което носиш винаги със себе си?

Абе имам тук в чантата едни смешни неща, които ме пазят. (Вади омърляна червена торбичка и от нея два медальона с малки фигурки на някакви индуски богове.) Единият ми е за успех, другият - за душевен мир. За носене не стават, не ги харесвам, затова са ми винаги в чантата.