От началото на разговора ни до момента, в който подавам ръка в края на интервюто, а Джон Войт направо ме прегръща, е минал час. „На втория въпрос обикновено си тръгвам“ – казва ми той. „Благодаря ти, че остана!“ – отговарям. „Знаеш ли, ти направи интервю, с което стигна до душата ми?“ – връща той. Стоп!

Джон Войт има две номинации и един „Оскар“, четири Златни глобуса, БАФТА и четири награди ЕМИ. Режисиран е от най-големите режисьори на 20. век: Франсис Форд Копола, Оливър Стоун, Брайън де Палма, Андрей Кончаловски, Майкъл Ман, Франко Дзефирели и още. Ролите му пишат история в киното. Партньорите и партньорките му на екран са най-големите в седмото изкуство, точно толкова, колкото е голям и талантът му. Войт от години насам се споменава и като бащата на Анджелина Джоли.

И ако съм се питала как е възможно да е баща на толкова красива жена и актриса и да е имал връзка не само с майка ѝ - красивата актриса Маршелин Бертан, но и с жени като Барбара Стрейзънд, Настася Кински и Даяна Рос, когато се запознахме, си давам сметка колко хубава осанка има. В синия му поглед виждам сила, ум и усещам топлината в излъчването му. Изключително харизматичен е.

Джон Войт, не успявам да му кажа, не можеш да си представиш колко хубави неделни следобеди съм прекарала в едно старо филмотечно кино на име „Дружба“ с твоите филми – „Среднощен каубой“, „Параграф 22“, „Завръщане у дома“. Ти беше част от моето „образование“ по кино и от уюта да бъда дете и да споделям време с майка ми. Но все едно съм му го казала, защото той започва разговора ни така:

Когато бях на пет години, а братята ми – на шест и на четири, ходехме с родителите ми на кино. Майка ми правеше сандвичи, раздаваше ни ги по време на филма и пиехме газирани напитки, които си бяхме купили, преди да влезем в салона. Гледахме прекрасни филми. По онова време – през 40-те и 50-те, филмите бяха по-кротки и малко по-семейно ориентирани. Гледахме и по-сериозни. Любимият актьор на баща ми беше Спенсър Трейси, а баща ми имаше добър вкус. И също като Спенсър Трейси беше много чаровен и харизматичен.

Дали приличаш на него и с какво ти е повлиял?

Да, той беше най-красивият човек. Напомняше на Кари Грант, за да си го представиш. Имаше подобна физика. Изглеждаше като кинозвезда, но не беше просто красив. Беше интересен. Възхищавах се на начина, по който изглежда. Имаше грация, силен характер, също като на майка ми. И аз го наследих от тях. Беше разумен човек и професионален спортист по голф. Атлетичен мъж, но си носеше своята житейска трагедия. На 18 претърпял автомобилна катастрофа, която беше увредила гръбначния му стълб. Станал учител, защото не можел да се състезава. Вероятно затова беше добър разказвач. Работата му го налагаше, за да прави уроците интересни за своите ученици. Беше добър учител. Той вдъхнови избора ми да бъда актьор.

Как?

С историите, които ни разказваше. Идваше при мен и двамата ми братя вечер. И лягаше на леглото до брат ми Бари. С Чип – по-големия, спяхме на двуетажното легло, аз – отдолу, а Чип – отгоре. Беше тъмно, но от кухнята падаше мека светлина, така че можехме да се виждаме. И в полумрака гласът на баща ми ни понасяше на крилете на историите. И ние политахме. Казваше: Момчета, какво искате да ви разкажа тази вечер. Да видим какво има в менюто. Какво ще кажете за история от моето детство? И се превръщаше в герой от собственото си детство. Разказваше за приключенията си като дете, поукрасяваше ги и това бяха най-добрите истории за мен.

Мислиш ли, че болката в живота ни прави по-задълбочени хора и по-философски настроени?

Да, но искам да кажа, че в баща ми винаги ме е впечатлявало и намирах за забележително, че не се оплакваше от съдбата. А тя му беше отнела любимата игра. С времето си дадох сметка, че за нас, синовете му, случилото се с него беше шанс да си е вкъщи, а не по турнета. Това ни даде възможност да общуваме с него в годините, в които растем. За нас беше благословия, а за него – болка, но го приемаше. „Животът е болка, момчета! – казваше ни. – Макар да изглежда като нещо приятно.“ И в същото време беше закачлив човек. И мъдър. Учеше ни: „Винаги бъдете подготвени. Така ще сте по-бързи от другите“. Или: „Оставете нещо настрана за черни дни. Подготвяйте се за бъдещето“.

В бъдещето, което ти е предстояло, има прекрасна любовна сцена с Джейн Фонда във филма „Завръщане у дома“. Разкажи ми каква е тайната на химията на екрана? Как създаваш химия с партньорите си във филмите и какво правите, ако я няма помежду ви?

Ха-ха-ха, тогава имаш проблем. Да, химията е много важна. Всеки има различна химия с различните хора. Великите учители по актьорско майсторство – Станиславски, Санфорд Майснър, с когото работих, Лий Страсбърг и други, всички те говорят за това, че ключът към добрата игра на екрана и на сцената е да слушаш, да наблюдаваш другите актьори и поведението им и да си отворен да взаимодействаш. Колкото и да си си научил репликите, да си се упражнявал как ще ги произнасяш, това не може да те направи добър актьор. Актьорството е да взаимодействаш.

Като живеенето.

Да. Отвори се и позволи на нещата да ти влияят. Допускай другите да провокират чувства у теб. Най-добрите ми актьорски изпълнения са били свързани с изпълненията на актьорите, с които съм си партнирал. С Джейн Фонда се забавлявахме, докато работехме. Имахме една сцена, в която тя рисуваше по гърдите ми, а аз – по лицето ѝ. Бях в игриво настроение, а тя ми обясняваше колко съм бил контролиращ. Отговорих: А ти не си ли?! Съвсем малко преди това беше подвикнала: „Там ли ще поставиш това осветление?“ И започна да обяснява на Хаскел Уекслър, който беше един от най-добрите оператори по онова време, страхотен, къде да реди прожекторите. Казах ѝ: „Джейн, осъзнаваш ли, че ти контролираш целия сет и проектираш това върху мен?“. Много се смеехме заедно по време на снимките. Играехме си един с друг. А успешната ми роля в „Среднощен каубой“ се дължи на Дъстин Хофман. Защото ние имахме наистина много добро взаимодействие един с друг, забавлявахме се, беше прекрасно! Дъст е прекрасен!

С Бърт Рейнолдс също се чувствах много щастлив да си партнирам (във филма „Избавление“). Той е изключително енергичен, въздействащ и добър актьор. И знаех, че неговата роля в този филм ще бъде голяма и че тя ще направи филма голям.

Имахте ли добра химия с Ал Пачино и Робърт де Ниро в „Жега“?

Там нямам сцени с Ал Пачино. Само с Боби. Не бях работил с него преди. И двамата са ми приятели. Ал ми е приятел от първата му поява на сцена в Бродуей в Ню Йорк, която гледах и в която беше брилянтен. Толкова много му се възхищавам.

Какво ви прави приятели?

Мисля, че чувството му за хумор. Винаги ме кара да се смея. Той е най-необичайният човек.

Изглежда толкова драматичен.

Ал?

Да! С тези големи очи и тази сила и страст.

Да, фантастична страст, чудесен е! Много е умен, но и забавен. Спомни си го в „Дик Трейси“. Там е невероятно забавен! Брилянтен, страхотен актьор.