Mария Бакалова: Не сънуваш, Мария!

Лилия Илиева 19 April 2024

Снимка: фотография Костадин Кръстев-Коко, стайлинг Августина Маркова-Тути, грим Алина Манова, коса Милена Димитрова/Fetish Hair Atelier

 

А как изглежда животът ти в Лос Анджелис?

С много динамика в професионален план и спокойствие – в личен. Градът е  спокоен, сякаш нормалният ритъм на живота е малко по-забавен в сравнение с градове като Ню Йорк, дори София. Всичко е подредено, красиво, чисто и вътрешният ти свят е в хармония, но има и периоди, моменти, месеци, в които кипи от събития – награди „Еми“, „Грами“, „Оскар“ и следват безсънни нощи в празнуване на талантите.

Какво снимаш сега?

Започвам проект след две седмици, за който нямам право да говоря още, но е много интересен, забавен, развлекателен филм, екшън комедия с двама великолепни актьори – англичанин и американец. Имам късмет, защото имам възможност да работя с хора с много повече опит от мен и за мен е ценно да се уча от тях.

Какво харесваш в себе си и какво би променила?

Мисля, че съм справедлив човек, лоялна съм, искрена съм и се смея на живота. Обичам нещата да са по-витални, по-усмихнати. През хумор всичко би могло да изглежда по-добро. Свръхемоционална съм, но ако това пречи на мои отношения, бих работила спрямо конкретния човек. Иначе не мисля, че е лошо да изпитваш несигурност, да си притеснен, по-скоро помага да се стараеш повече.

Коя е щастливата ти причина да се будиш сутрин?

Семейството ми, приятелите ми, приятелят ми и хората, които обичам. Обградена съм от качествени хора, здрава съм, те – също. Оттам нататък давам всичко от себе си да работя и да подобрявам начина си на живот.

Колекционираш тефтери. Знаеш ли колко са на брой?

Може би 200. Колекционирам ги от седми-осми клас. Когато нещо ми харесва, инвестирам всичките си спестявания в него. Скоро разчиствах и открих дори тефтери от 4-5-6-и клас, които са като дневници. Някои от тях имат запълнени само няколко страници, други са изцяло изписани. Спрях да си водя дневник около 11-и клас. Тогава започнах да пиша по-различно, пак през мои чувства, емоции, мисли, преживявания, но невинаги от първо лице, невинаги за нещо конкретно. Много често през метафори, хиперболи, в друг контекст. Не мога да дам точна дефиниция на това, което пиша. Опитвам се да описвам моменти.
Препрочитам части от тефтерите ми и ми е много интересно, любопитно. Има толкова неща, които съм позабравила, и препрочитайки, си ги припомням.  Има въпроси, на които още не съм намерила отговор и продължавам да го търся.

За какво пишеш стихотворения?

За нещата, които ми е трудно да изрека на глас и които предпочитам да запечатам на хартия.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР