Извън пътуванията, обвързани с професията ти, в един период от време се впусна в подчертано екстремни дестинации. Вероятно си мислела, че те дават по-голяма възможност да намериш отговори и да откриеш нещо за себе си?

Екстремни дестинации? Не ме разбирай погрешно – аз си оставам обикновен турист, тялото ми не е достатъчно силно, за да покорявам труднодостъпни върхове или дълбини. Но лицето ми грее по особен начин, когато съм на място, в което немееш от мощта на природата. Вероятно отново е свързано с това, че съм  „в средата на собствената си история“, или с остаряването – вероятно съм видяла немалко и все по-трудно се впечатлявам от достиженията на цивилизацията, от лукса, от цената и етикета. Цената съвсем не е гаранция за това, че някой е вложил душата си в създаването на нещото, за което ти си готов да платиш.

Сравними ли са по екстремност южните части на Латинска Америка и Исландия?

За мен Исландия е достижимата Патагония – все пак е много по-близо. В началото на пътуването ми в Северна Европа непрекъснато сравнявах – и тревите са като там, и вятърът е като там, и дъждът така вали, и мъглата така се появява, и ледът… Има паралели, но Исландия е като редукция, изключително силна земя. Имала съм много срещи с вятъра, карала съм и сърф, и ветроходна лодка.

Но като отидох в Патагония – никога не бях виждала такъв вятър, никога, никога. Вятър, който те събаря, може да ти обърне колата. На кораба, с който пътуваш на юг, ти обясняват, че трябва да клекнеш, за да не те вземе вятърът. Исландия е подобна.

У дома ние наистина сме разглезени от природата. Там като забрули, не смееш да мръднеш от къщата. Вълни, заледяване, студ – всичко те застопорява и очакваш природата да ти даде ход. Това те прави друг, претенциите на градския човек от мегаполиса се обезсмислят на такива места.

Разкажи ми за някой специален момент от тези пътувания…

Трябва да се оставиш на ритъма на пътуването и тогава хората, които срещаш по пътя, ти подаряват специални моменти.
Точно това се случи в Боливия, при Salar de Uyuni – най-големия солник в света с площ от над 10 00 квадратни километра, по който се калибрират сателитите, солено безотточно езеро с магически отражения заради това, че е много плитко. Тук възприятията ти се объркват – очите подсказват, че си в снега, а температурата и силата на слънцето – че си в пустиня.