Интересен прочит на темата „къща в къща“, две напълно различни дневни, впечатляващо овладени обем и височина, умело режисирани гледки към вода и заличени граници между интериор и екстериор – новият проект на арх. Пенка Станчева има с какво да ни впечатли.

И да ни накара да мечтаем.  

Всички, които попадат за първи път в тази къща, недалеч от София, са удивени. Дървена постройка, изграждаща „втора кожа“ около стара масивна вила, пространство с двойна височина и запазени максимално в натуралния им вид дървени трупи, панорамни прозорци с гледка през дърветата към водата – всичко тук очарова. Чак когато окото привикне с всичко това, започва да открива малко по малко детайлите. Вижте снимки в галерията ни.

Къщата не е нова. На терена отдавна съществува стара двуетажна масивна постройка с ниски и малки помещения. Това е типичната вила от 70-те години на миналия век, недалеч от столицата. През 90-те нов собственик изгражда разширение от дървени трупи около масивната сграда. Така се ражда тази „къща в къщата“.

Но проектът не е завършен и къщата е препродадена, оставяйки множество нерешени проблеми. Дървената постройка е без дограма и врати, помещенията са с недобри пропорции и трудни за обживяване, контрастът на височините е твърде голям, строителството е некачествено. Това е моментът, в който стари клиенти на PS-ARCHITECTS ги канят отново да дадат живот на това място.

Архитектите са очаровани от местоположението и прекрасната гледка към водата.  Впечатляващ е и основният обем (бъдещата дневна), в който всички се влюбват от пръв поглед. Но веднага прави впечатление диспропорцията на това трудно за обзавеждане пространство. Контрастът във височините също е голям –  почти 7 метра в разширението и само 2,40 метра в старата къща.

Пространството е овладяно чрез организиране на две основни зони. Групата за сядане е решена чрез единични обекти – мебели със знаков дизайн, подбрани прецизно като комбинация от обеми, материи и цветове. Пред камината е поставена триметровата маса за хранене, а над нея – акцентно осветително тяло.

В топлите летни дни благодарение на широкоформатните плъзгащи прозорци границата между интериор и екстериор на практика се заличава.

Специално внимание е отделено именно на прехода вътре–вън. Той е плавен и се случва в няколко стъпки. Като от фуния постепенно се излиза от малката дневна и се попада в просторната втора външна дневна с двойна височина.

Директната връзка на това второ пространство с природата са големите плъзгащи витрини, които водят към откритата тераса. В това движение отвътре навън пред погледа се наслагват пространства и перспективи.  

Навлизайки в сърцевината на къщата на първия етаж в масивната каменна постройка, зад втори ред плъзгащи се прозорци, се озоваваме в пространство, чийто мащаб е много по-познат. Тук е разположена кухнята с малка маса за хранене и зоната с телевизор – закътано място за студените дни. Контрастът между обемите на двете дневни е компенсиран със смяната на начина на разработка на пространствата.

Ако във външната дневна структурата на дървените трупи придава суровост и известна грубост на пространството, вътре повърхностите са чисти, дървото отново присъства като материал, но тук то е използвано с финес. Отвътре панорамата е различна. Погледът преминава през растери и цветове, които напомнят тези на пейзажа отвън. Усещането е по-интимно.