Много красива, фокусирана и наясно със себе си, без да се пилее в нищо излишно, Фани Коларова звучи като човек, който присъства 100% в момента и в разговора ни. Има чувство за хумор, в общуването с нея има лекота. Поводът за интервюто ни е ролята ѝ във втория сезон на много успешния сериал на БНТ „Вина“, който гледаме всяка неделя. Фани дава рядко интервюта. Живее от много години във Франция и има успешна кариера там. Завършила е кинорежисура в НАТФИЗ, кино в Сорбоната, училището за актьори във Флоран. Играе във филми от дете, има и филми като режисьор. На екран си е партнирала с актьори като Жан Рено и Лиъм Нийсън. В живота е близка приятелка с Ален Делон.

Един ден Виктор Божинов ми се обади по телефона – разказва Фани. – Познаваме се от НАФТИЗ, където сме следвали по едно и също време. И ми каза: Търся те за една роля, но за много скоро. Питам – за кога? Той – за другия петък. Ха-ха-ха! Първата ми реакция вътрешно беше: Ами аз не обичам така. Обичам да се организирам. Но си казах: не реагирай толкова бързо, защото съм такава – каквото ми е на сърцето, това ми е на езика. Обясних: малко ми изглежда сложно, но прати сценария и до 24 часа ще ти звънна. Сценарият ми хареса. Реших да изляза от зоната си на комфорт.

Имала съм и други предложения от България, но не съм ги приемала по различни причини. С Виктор исках да работя, още като гледах „Под прикритие“, докато бях бремена. Реших го същата вечер. Казах на мъжа ми. Той ме погледна странно. Агентът ми реагира – ти тук не искаш да снимаш, а сега си вдигаш чукалата и заминаваш след пет дена в България за седмица. Така стана. Освободих детето ми от училище, взех го с мен, тръснах го на майка в София и заминах за Мелник.

Каква е героинята ти?

Тя е жена от началото на миналия век, но е с характер и си тежи на мястото. Епизодите са много интересни. Връщаме се в ядрото на историята, в самото начало, откъдето е започнала. Действието се развива през 1920 г. Интересно беше не само че работим в епоха, но и че трябва да изиграя героинята ми в различни моменти в период от 15 години. Бях шокирана, като се видях състарена с този грим и с тази прическа. Актьорите много искаме да се въплътим в образи, на които не приличаме в живота, и като се случи, е доста стряскащо. Детето ми не можа да ме познае, когато му пратих снимки. Споделих на Виктор Божинов, че може и хората да не ме познаят. Той ми отговори, че ако стане така, значи ще сме изградили верен образ.

А ти как се подготви за този образ? И колко вино отне процесът?

Аз не пия, колкото и да е странно. Не успях да пропия и не успяха да ме пропият. Така че без вино. За пет или шест дена трябваше да организирам пътуване, дете и да подготвя образ. За мен е много важно да съм си научила текста добре и да не мисля за него на терен, за да съм свободна в ролята си, в образа си, без да мисля за думите. Когато изработвах ролята, мислех за моята баба, за нейни снимки, които съм разглеждала. Обсъдих персонажа и с Виктор, как си го представя, какво очаква от него.

Не, аз съм кръстена на баба ми по бащина линия, а мислех за баба ми по майчина. Бих казала, че тя е по-буржоазна. През 1920 г. е била още дете, но е живяла в началото на века и ми е разказвала за това време. Мислех за нея дори във връзка с визуалното изграждане на героинята ми.

Предлагаш ли идеи за ролите си на режисьорите, с които работиш? Все пак си завършила режисура и си работила като режисьор.

Когато снимам като актриса, не, никога, защото знам какво е да си от другата страна като режисьор. Ако работиш с 10 актьори и те дойдат и ти дадат 10 идеи, от които ти нямаш нужда, е доста неприятно и досадно. Наблюдавам процеса. Бих дала мнение, ако ме попитат или видя нещо, което за мен наистина е очевадно и е хубаво да се промени. Иначе не се бър-кам и не мисля, че е нужно на режисьора. Обичам, като съм актриса, да съм актриса. От друга страна, Виктор е много интересен и като режисьор, и като личност. Мисля, че показва много малка част от себе си и е многопластов. Умее да работи с актьорите и това ми харесва. Разбрахме се и работихме добре заедно, защото знае какво иска и как да го обясни, без да го натрапва. Аз по принцип съм много пряма, без да съм груба. И на финала му казах, че за първи път от толкова години снимки всички в екипа – от шофьора до режисьора, ми бяха симпатични. Екипът работеше зверски, но всички бяха прекрасни и сутрин отивах с радост на снимки.

А имаше ли химия между теб и Жан Рено, когато работихте заедно?

Партньорството ми с Жан Рено беше много хубаво, но понеже съм директна, си позволих да кажа в интервю за българско списание, че между нас имаше уважение и партньорството ни беше удоволствие, но не намерихме кой знае какви допирни точки. След това интервю един ден майка ми ми прати интервю с Жан Рено за българско списание по повод същия филм. Той споделяше: „С Фани си партнирахме много хубаво. Беше прекрасно! Аз се чувствах доста срамежлив пред нея и не можах да се отпусна. Но си спомням, когато тя ми чистеше раните по гърба“. Беше казал някакви мили прекрасни неща. Това ме изненада и ми показа, че не съм преценила правилно.

Как си партнирахте с Лиъм Нийсън?

Много бързо си паснахме и се разбрахме. Снимахме по-кратко, но се харесахме като хора. Той е страхотен, много интересен човек и, естествено, невероятен актьор. Бих казала, че сме близки и продължаваме да сме приятели.

Играеш във филма на баща ти „Ако някой те обича“. Как обичаш да бъдеш обичана?

Аз съм много взискателна в това отношение. Може би защото съм едно дете и така съм отгледана, всичко да е за мен. Давам много и взимам много. Мога да ти дам слънцето, но ти трябва да ми дадеш луната. Не приемам по-малко от това. Наполовина не ми е интересно. Ако не съм зареждана от другата страна толкова силно, колкото имам нужда, губя интерес. Живея с 200 км/ч. Когато се обичаме, да се обичаме, да сме готови на всичко един за друг. Докато се обичаме. Което пак не значи, че ще се обичаме 60 години.

Кой е мъжът до теб сега?

Казва се Людовик, заедно сме от 8 години. Има полицейско образование и е в специалните части към Министерството на вътрешните работи. Работеше за охраната на Никола Саркози в продължение на 15 години.

Твой приятел филмов продуцент сподели, че си го научила да бяга бързо благодарение на една метла.

Ха-ха-ха! Това е продуцентът Иван Кирилов, който доста бой е изял с метлата. Когато семействата ни се събираха, имахме любима игра да го гоня с една огромна метла. Гонех го часове из цялата къща и из двора. Това ми е мил спомен. Като бях малка, исках да съм момче. Играех само с момчета и ме интересуваше само да се бия. Нямах здраво коляно, нито здрав лакът. Дори майка ми има хубава история за най-големия срам на живота ѝ. Как като ме завела след четири дни боледуване в детската градина и като ме видели да се задавам, децата се прибрали от двора в градината, уплашени, че идва боят.