Лоренца Джованели: Откривам себе си и се наслаждавам на пътуването

Лоренца Джованели, прекрасната движеща сила в екипа на Кристо, а днес лице на фондацията „Кристо и Жан Клод“

Христина Бобокова 09 February 2024

Лоренца Джованели, прекрасната движеща сила в екипа на Кристо, а днес лице на фондацията „Кристо и Жан Клод“, тази есен за първи път дойде в България по повод представянето на Центъра „Кристо и Жан Клод“ в Габрово. Коя е Лоренца, как 8-годишного момиченце, което се очарова от Опакования Райхстаг и яркочервената коса на Жан Клод, се превръща в днешната 33-годишна жена – и достатъчно силна, и откликваща с чувствителност и финес на изкуството и живота – за това е този разговор.

Завършила Науки за културното наследство в Католическия университет в Бреша и магистърска степен по история на изкуствата в Милано, Лоренца Джованели е офис мениджър на проекта „Плаващите кейове“ през 2016 г., реализиран на езерото Изео, Италия. Впоследствие подпомага всички дейности на екипа на Кристо в Ню Йорк по планирането на „Опакованата Триумфална арка“ и други арт и издателски дейности. Днес тя е ръко-
водител на творческия архив на фондация „Кристо и Жан Клод“ и практически е лице на тази организация заедно с племенника на Кристо – Владимир Явашев.

Лоренца Джованели е красива и лъчезарна италианка, със зелени очи, които могат да разтопят и най-коравото сърце. За първи път се срещнахме в Габрово на представянето на „Център Кристо и Жан Клод“ в началото на октомври 2023 г. Центърът се намира в изоставената сграда на старата гимназия по текстил, която е в процес на преобразуване и адаптация към новата си функция на арт резиденция. Лоренца тъкмо е пристигнала от Лондон специално за събитието заедно с Владимир Явашев. Запознахме се и поговорихме за нейното пътуване, за България, за най-вкусната храна на света – италианската, и малко за изкуство… Тогава още не знаех, че ще се видим отново съвсем скоро, но на съвсем друго място. След три дни се срещнахме в Лондон на изложбата „Ранните творби на Кристо“, организирана от галерия „Гагосян“, представяща творбите на артиста, създадени в периода от 1958 до 1970 г.

В седмицата на Frieze Art Fair Лондон кипи от хора на изкуството, арт събития, изложби и представяния, а тази експозиция определено е едно от най-интересните за всеки колекционер, арт дилър и артист… Лоренца посреща посетители на експозицията и със слънчева усмивка, в противовес с лондонското време, и с много внимание и отношение представя всяка творба. Разговорът с нея е лек и приятен:



Лоренца, за първи път се видяхме в Габрово на откриването на „Център Кристо и Жан Клод“. Това беше първото ти посещение в България, нали? Какви са впечатленията ти?

Както сама каза, това беше първото ми посещение в България. Бях нетърпелива да дойда тук и да видя арт центъра и местата, където Кристо е прекарал детството си.

Това бяха два удивителни дни. Вечерта в Габрово беше дотолкова зареждаща откъм чувства и емоции, че на път към Лондон не можех да спра да си мисля за хората, които срещнах, за разговорите, които водихме с тях, за спомените, които споделихме, и за идеите за бъдещето, които обсъдихме. Преживяването беше толкова пълноценно и вдъхновяващо, че нямам търпение скоро отново да се върна тук.  

Имала ли си някаква предварителна нагласа относно България? Какво беше чувала за страната ни и какво видя?

Абсолютно никаква. Благодарение на моята майка пътувам от много ранна възраст и никога не съм имала каквато и да било предварителна нагласа за страните, които посещавам. Възпитана съм да проявявам любопитство към новото и различното, а там, където има любопитство, предразсъдъци няма. Започнах да откривам България още докато работех по проекта „Плаващите кейове“  през очите и разказите на всички онези фантастични хора, които бяха част от нашия строителен екип. Прекарвахме заедно всеки един ден в продължение на една година и те дори успяха да ме понаучат на малко български. Като една от най-древните държави в Европа България може да се похвали с хилядолетна култура, която би очаровала дори и най-лишената от чувствителност душа. Това, което аз видях, е една многопластова страна, която като че танцува между вчера и днес, страна, която най-дълбоко ме впечатли със своята упоритост.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР