След като прочела вече отпечатаната книга на съпруга си, Кремена Халваджиян казала – същият идиот си, както преди 30 години. Текстът любезно не ù бил предоставен предварително, защото… Маги Халваджиян по принцип не дава на никого да му гледа суровия материал. Имал е заради това проблеми с рекламодатели и с телевизии, за които е правил предавания. Но не, не дава. Сам се определя като маниак на тема контрол.

"Баща ми беше такъв, той сам си движеше нещата, не казваше на никого, дори на майка ми. И аз в годините съм си давал сметка, че съм като него“, признава Маги Халваджиян в автобиографията си „Без реклами“.

Предложението за книгата дошло от Влади Априлов, дългогодишен приятел и главен сценарист на много от шоупрограмите на „Глобал филмс“. Защо, аз да не съм умрял, рано ми е, в момента бълваме продукция, работим на 100 фронта, дай да я направим след 10 години, реагирал Маги. Тогава ще издадем друга, не отстъпил Влади Априлов.

И понеже Маги обича да прави нови неща, в крайна сметка се съгласил. Мислели, че книгата ще е готова за рождения му ден на 18 февруари, който се падал след 3 месеца, но им отнела 2 години. Технологията на създаването ѝ е проста – Влади питал, Маги си спомнял, разговорът се записвал и после се свалял като текст. Разказите са по памет, при Маги тя е кинематографична, помни удивително много неща от тригодишната си възраст нататък. Първият вариант на книгата се получил наднормен, едни 1500 страници, които с много мъка и рязане се свили докъм 600, заедно със снимките.

Първоначалният тираж се разпродаде за около месец, защото освен за живота на акробата, търговеца, продуцента, режисьора, мениджъра Халваджиян, в нея се разказва и за хората, с които той е работил, а това са 60–70 процента от известните личности в България в момента. Лили Иванова, да, Слави Трифонов, да, горе-долу – за когото се сетите от телевизионните лица е да.

EVA има богата предистория с Маги Халваджиян. Правили сме интервюта с него, снимали сме го с червен клоунски нос във фотографски проект, посветен на любимото му цирково изкуство, представяли сме Клана Халваджиян.

Впрочем снимката с клана, която Енчо Найденов направи преди 13 години за EVA, е едно от първите неща, които се забелязват в кабинета на Маги, след като се отвори прословутата врата с надпис The fucking boss.

И така – преди да започнем разговора, припомняме накратко историята на Маги Халваджиян. Родителите му са вариететни артисти, майката е балерина, бащата е куклен актьор от арменско семейство, установило се в Плевен, след като в началото на миналия век избягало от геноцида в Турция. Маги учи известно време в балетното в София, после печели конкурс и заминава за Москва за единственото в света цирково училище. Тогава е на 14. А там – студ, свобода да пуши, рецепти срещу остър глад като гълъби с ориз, първи стъпки в търговията (продажба на собствените маратонки) и усещане за магията на изкуството. Връща се в България, започва да снима сватби, после казарма, после заминава при родителите си, които по това време работят в Италия. След ранната смърт на баща си, вече като глава на семейството, се захваща с какво ли не – артистичен мениджмънт, внос на италианско кафе и кафемашини. Но започва и сериозната работа с камера, което е голямата му мечта – първо като режисьор на музикални клипове, после идват ангажиментите с телевизии, филми, сериали…

За автобиографията си казва, че е направена кинаджийски, с много ретроспекции. След като прочел ръкописа, дори се притеснил, че скоковете напред-назад във времето са доста и това може да обърка публиката. Попитал и издателя си. Димитър Риков, главният редактор на „Софтпрес“, му казал – моля те, не пипай нищо, идеално си е.

Първият тираж от книгата ви се изчерпа. Какво следва?

Ще гоним Стоичков. С него се видяхме и си разменихме по една автобиография. Ицо ми каза – пожелавам ти да минеш моя тираж. Той направи 75 хил. тираж за 5 години с неговата книга, но Стоичков е световна звезда. Наясно съм, че хората биха си купили моята автобиография от любопитство, защото съм лице от екрана, но се надявам да научат и ценни за тях неща.    

Имате ли обратна връзка от хора, за които пишете в биографията си? И има ли обидени?

Преди малко бях на обяд с Митко Станчев (продуцента на популярната през 90-те телевизионна игра „Невада“, от която тръгват кариерите на Гала и Къци Вапцаров, б.а.), който каза – човек, отдавна не ми бяха звънели толкова много хора, и то за да ми кажат какви хубави неща си написал за мен. Има и такива, които леко се цупят, но те са ми по-близки. Винаги съм казвал това, което мисля – в интервюта, като жури в предавания, сега и в книгата. Ако пресмятам кой как ще реагира, не трябва да пиша нищо.

На едно от представянията на книгата казахте, че сте пропуснали историите с лоши хора, защото не искате да сте негативен.

Около нас има достатъчно лоши неща и ако опиша тези истории, хората ще си кажат – ето, това е гадната държава, в която живеем. А аз искам посланието ми да е позитивно.

Но така не изкривявате ли действителността? Ако след години някой чете автобиографията ви, част от тази действителност ще е скрита.

Същата тази действителност не ми е попречила да направя това, което съм направил. В живота си съм се сблъсквал с трима-четирима истински лоши хора. Българинът ги познава. Някои от тях са действащи лица и сега, други не. Мислих дълго дали да пиша за тях и се отказах. Не изкривявам действителността, защото тези хора са малък процент. Хубавите неща са много повече от лошите.

Но вие разкривате доста подробности, някои смущаващи, от кухнята на телевизиите. Не се ли страхувахте, че ще застрашите бизнеса си, ще утежните някои отношения?

Никога не ме е било страх от такива неща. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Не съм слагал спирачки на спомените си, защото това е моят живот. Със сигурност нещо на някого няма да се хареса, но това са факти. Утре, ако някой застраши бизнеса ми и той спре, имам още пет бизнеса, ще вървят те.

Признавам си, не очаквах автобиографията ви да ме изненада. С вас сме правили интервюта, представяли сме Клана Халваджиян, вие често сте в телевизията. Но бях леко потисната от обема на свършената от вас работа отвъд продуцентството и режисирането. Напоследък развивате и собствени кафенета и кафебранд, произвеждате и просеко. Да не би като котките да имате 9 живота?

Аз съм от хората, които не могат да стоят на едно място. Неща, които на мен ми се случват в рамките на седмица, на други не им се случват за цяла година. Така съм устроен. Описал съм всички тези неща, защото след като толкова години чета лекции, говоря пред различни публики, знам, че хората имат нужда да бъдат събудени. Да видят, че някой може да успява по почтен, правилен начин. Само че това има цена, това струва. Трябва да ставаш сутрин със 100 идеи в главата си и да си проактивен. Не можеш да стоиш и да се оплакваш. Трябва да вземеш живота си в ръце и да действаш.

Какво струва?

Струва липса на личен живот. На забавления. Струва неспане. Хората искат и да живеят комфортно, и да постигат успехи, а така не става. Решаваш кое от двете искаш. Няма да ми ходиш по дискотеки, няма да чакаш да дойде петък и да изчезнеш за уикенда. В първите 15 г. от моята кариера аз не съм имал съботи и недели. Не съм имал почивен ден. Жена ми разхождаше детето сама по парковете. Не съм бил никога с тях, защото винаги бях в монтаж или на снимки. Хората не искат да платят такава цена за успеха. Искат животът им да е прекрасен, да се прибират навреме вкъщи, примерно към 6 часа, да си видят семейството, да ходят на почивки. Съжалявам, безплатен обяд няма.

30 години сте в шоубизнеса. Кой е най-дълго с вас през това време?

Първият човек, на когото се обадих, когато започнаха да се завъртат нещата с фирмата, беше Силви, Силвестър Йорданов. Една година по-късно се присъедини Асен Чанков и още една година по-късно – Кремена. Малко след това дойдоха и Влади Априлов, Ани Халваджиян и брат ми Джуди.

Влади Априлов е инициатор на книгата.

Той е и съавтор. С него си имаме огромно доверие. Според мен успехът на всяко едно начинание – дали ще е бизнес, дали ще е брак, се гради изцяло върху доверието. Ако нямам доверие на партньора си, на асистентката си, на секретарката си, аз не мога да работя. Трябва да вярвам безпрекословно, че тези хора няма да ме предадат. Така е било с Влади винаги. Ние се намерихме още преди 30 години, той ме канеше като режисьор да му правя клиповете. После аз го каних да пише неща за мен. И тази връзка сработи много добре. Влади е от старата генерация работяги. При него няма закъснение. Имаме дедлайн и аз знам, че той жив или мъртъв ще е написал сценария. Не ме е издънил нито един път. В нашата работа, ако един се издъни по веригата, дъни абсолютно всички.

И все пак кое негово качество ви е най-важно?

Много доброто му познаване на българския зрител. Това е изключително качество на Влади Априлов. Когато той пише нещо, не мисли за собственото си его и как да блесне като автор, като сценарист, а как зрителят ще го възприеме, защото ние работим за една огромна аудитория пред телевизорите. Много добре разчита емоциите на зрителите.