Пишете: аз успях – можеш и ти. Не съм съгласна. Прилича ми на мотивационен трик.  

Аз мисля, че всички могат. Ако ти си стругар и целта ти е да правиш най-добрите фитинги, ще успееш.

Важно е значи да имаш реалистични цели. Не да искаш да успееш, както е успял Маги Халваджиян.

Само комунизмът казваше, че всички сме равни. Едни са силни в едно, други в друго. Ние имаме нужда от страхотни фитинги, но няма кой да ги прави.

Хората не искат да се специализират в това, което умеят. Те искат да станат богати. А не това е целта на живота. Аз не съм тръгнал да правя всичко, за да стана богат, а защото ми е било любопитно и съм искал да съм най-добрият в това, което правя. И когато целта ти не са парите, а да се усъвършенстваш в нещата, които харесваш, тогава се случват и парите.

Имам чувството, че повечето млади хора тръгват с идеята да правят пари, а не да сбъдват мечти. Оттам идва цялата грешка. В книгата прокарвам тази идея – намерете да правите това, което обичате, и тогава ще сте щастливи цял живот. Не е необходимо да ставаш милионер. Ми ние в работата прекарваме по-голяма част от живота си, ако тази работа е грешната, значи сме си загубили живота.

Така си представям, че започва един ваш ден: сутрин ставате рано, пиете чаша кафе от вашето и чаша просеко от вашето и се замисляте какво ново, което не сте правили досега, да започнете. На прав път ли съм?

Изобщо не е така. Да, пия от моето кафе, но не ставам рано, защото лягам късно – в 3 или 4. Преди години бях винаги пръв в офиса, в 9 часа. Беше ми много трудно да приема, че земното кълбо спира да се върти в събота и неделя. Всички са някъде, никой не работи, аз искам да свърша 100 неща и няма с кого. Ужасно! Часовникът ми сега се измести. Намалил съм доста темпото, наистина. Опитвам се да намирам повече време за почивка, да се порадвам на внуците в събота. С много мъка си го наложих. А и всички около мен са в заговор да ме озаптяват.

Просекото кога го пиете?

Това му е хубавото на просекото, че за него не ти трябва повод, то не е шампанско. Нямам навика да го пия на обяд, защото дори от малко алкохол ми се доспива. Но привечер пия чаша-две. Случва се и в офиса да отворим просеко, когато имаме събития. Не съм станал още италианец, защото италианците го пият като вода.

Епиктет, който е стоик, казва, че ако искаме да сме щастливи, трябва да приемем, че нещата се случват по начина, по който се случват, а не по начина, по който ние искаме да се случат…

Не. Нещата трябва да се случват по начина, по който искам аз. Не виждам никаква логика в това да съм щастлив от факта, че нещо просто се случва, без значение аз жив ли съм, съществувам ли! На мен това не ми харесва, аз искам да провокирам събития. В никакъв случай не съм стоик. Преследвам важни за мен цели.

Но щастлив ли сте?

Да. Чувствам се много добре в кожата си. На 30 не бях. Това е било ’97-а, тогава според мен още нищо не бях постигнал. И не в смисъл дали съм спечелил пари, защото пари си печелех от друга дейност, занимавах се с търговия. Аз исках да снимам филми, предавания. И в този сектор още не бях направил нищо, което да ме кефи, за което да си кажа – браво. Но само няколко години след това всичко потегли със страшна сила. Може би някъде към 2001–2002 година. Всичко, за което си бях мечтал, започваше да се случва. Направих късометражен филм. Игрален филм. Търсеха ме трите национални телевизии. През 2004 година направих новогодишните предавания на БНТ, bTV и Нова телевизия. И това се случи заради работата ми преди това. Трупал съм опит, надграждал съм, борил съм се да се случи. Оттогава има и разочарования, и успехи, и провали. Но аз се чувствам добре, дори когато се проваля, защото знам кой съм, стъпил съм с двата си крака на земята, не си фантазирам невъзможни неща. Смятам, че човек е щастлив, когато знае кой е.

Страхувате ли се, че момчето си отива?

Момчето рано или късно ще си отиде. (Засмива се.) Усещам го по тялото си, като бивш акробат, който е свикнал да контролира всяко мускулче. На 56 години съм. Допреди 3–4 години все още скачах салта.

По какъв повод?

За да видя дали още съм във форма. Докато тече репетиция на „Като две капки вода“, аз скачам, ходя на ръце в паузите. От 4 години вече не си го позволявам, защото на една почивка в Гърция реших да покажа на внука ми как дядо му стои на ръце, скъсах някакви влакна на мускула на крака и си развалих цялата почивка. Без много сериозна загрявка тялото вече не ми позволява да правя тези неща.

Един приятел, Денис Ризов, мъжът на Наталия, казваше навремето – идва момент, в който главата казва „мога го“, но тялото казва „я си гледай работата“. Горе-долу това се случва, въпреки че се чувствам във форма, но не е тази форма, в която съм бил цял живот. Така че може би акробатът си отива, но главата ми категорично е на 18-годишен келеш.