Мъжете, не непременно писатели, и Анджела. Как се случва любовта?

В началото лесно, но после трудно… Има хубав цитат от американския писател Уолъс Стегнър: „Музиката е виновна за много несполучливи връзки“. Чрез музиката правиш хубава връзка, но после в ежедневието става сложно. Много от моите връзки са почвали с музика. Уязвим си, вкарваш много чувства, след това на битово ниво става трудно.

И с Виктор ли ви свърза музиката?

Да, и музиката, но и много други неща. Той е филолог, преподава арабистика. Има огромен талант за езици. Много говорим за езици и за преводи. Това ни е обща страст. Той е меломан. Като се запознахме, сподели, че така и не е свирил на пиано като дете. Аз му казах – какво те спира сега. И взехме един синтезатор. Няма да става виртуоз, но прави на компютър звукови експерименти. Има невероятно музикално въображение. Създава електронни фонове, върху които аз свиря на тамбура и пеем. Смесваме електроника и поп, аз вкарвам лек етно елемент, трябва тайно да го правя, защото Виктор не обича фолклор.

А кой готви в хубавата ви нова кухня?   

Аз не готвя. Виктор е страхотен готвач. Той има талант за това и обича да готви. И сега в момента, докато говорим, готви.

Как припознаваш едно място като твое убежище и пристан?

Нямах мой дом досега, живеехме при Виктор. Сега разликата е огромна. Различно чувство и подход. Трябва да усещаш в дома си топлота, уют, сигурност и безопасност да бъдеш уязвим, да пишеш, да превеж-
даш, да свириш, да се отпускаш творчески.

Кой е перфектният ден за Анджела?

Винаги сутрин правя моите практики – йога, медитация, дишане, това ми е приоритетно, то настройва целия ми ден. После обичам дните ми да са различни. Дори и нещата да са по-сложни и трудни, но ако са различни – няма да ми развалят деня.

Няколко месеца след „Букър“… Отшумя ли радостта, замени ли се с едно по-улегнало, но още по-изпълващо и дълбоко чувство на удовлетворение?

Ей сега на идване една жена ме спря и ми каза: „Браво, много ви благодаря“. И в метрото, и по улиците хората продължават да ми благодарят.  За книга да се радват толкова хората е нечувано. България вече е част от световната литература и литературна дестинация, не ни свързват само с киселото мляко и народните танци. Преводачите сме обикновено анонимни. Колкото по-добре сме си свършили работата, толкова по-малко мислят за нас. В този случай наградата е добрият начин да стане видим и нашият труд.   

Това ли е успехът за теб? Какво изобщо ти създава чувството за успех?

Трябва да си доволен и да знаеш, че си го направил по най-добрия начин, но не е повърхностно да кажем, че и признанието отвън, тоест да бъде видян и оценен твоят труд, е важна част от вътрешното удоволствие. Имаше смисъл от многогодишния ми анонимен труд.